- Интересното обаче е, че Медният свитък така и не довел до никакво съкровище. Абсолютно никакво. И си остава загадка през последните сто години. Причината за това е, че той всъщност не е никаква карта. Именно в него открих алгоритмите - гигабитово кодиране, представете си, - които разкриват тайните на Книга Естир и Книгата на Исая.
- Никой друг ли не знае? - попита Уилсън.
- Никой. Всички си мислят, че свитъкът е просто карта на съкровище; карта, която не води никъде. А в същото време той е източникът на гигабитовото кодиране. Всички си мислят, че съм дешифрирал алгоритъма сам. Вярно е, умен съм, но не чак толкова. Никой не може да се справи сам.
- Защо изобщо сте обърнали внимание на Медния свитък?
- Заехме го от Археологическия музей на Аман за временна изложба във фоайето на централния ни офис - каза Бартън. - Свитъкът е великолепен артефакт. Старателно полирана тръба от мед. Великолепен. - Вдигна глава към нощното небе. Погледът му се спря върху Полярната звезда, която сияеше ярко ниско над хоризонта. - Тогава докоснах свитъка за първи път. - Бартън протегна показалец, сякаш го правеше и сега. - И разбрах. - Погледна Уилсън в мрака. - Просто разбрах.
- Мога ли да видя списъка? — попита Уилсън.
Бартън поклати глава.
- Не. Мисля, че не бива.
Уилсън сложи ръка на рамото му.
- Не знам защо, но имам чувството, че трябва да го видя.
Джунглите на Източно Мексико
120 км западно от Канкун
27 ноември 2012
12:20
Мисия Исая - ден трети
Изпод седалката изведнъж се разнесе телефонен звън. Изненадан, Уилсън погледна надолу. В краката му светеше малък сателитен телефон и продължаваше да звъни пронизително.
Хелена вдигна крак от газта.
Уилсън погледна дисплея и сърцето му прескочи.
- Какво има? - попита Хелена.
- Няма да повярваш кой се обажда.
- Кой?
Телефонът продължи да звъни. Уилсън го обърна с екрана към нея. Хелена прочете:
ВИСБЛАТ (Мобилен)
В съзнанието ѝ се появи образът на грамадния червенокос мъж.
- Явно той е изпратил войниците - заключи тя и потръпна, когато си представи очите му, вперени в нея над проснатото в несвяст тяло на Джордж Уошингтън.
Уилсън беше ужасно смутен. Инстинктът му казваше да изхвърли телефона в джунглата, но той не го послуша. Натисна бутона за приемане на обаждането и долепи телефона до ухото си. Хелена понечи да го спре, но закъсня.
От другата страна на линията се разнесе дълбок глас.
- Оказвате се пълен с изненади, господин Даулинг. - На заден план се чуваше някакво монотонно буботене.
- Командир Висблат, предполагам - отвърна Уилсън.
- Искам да ви поздравя - каза Висблат. - Пожънахте успех в Чичен Ица. - Изсмя се саркастично. - Свършихте страхотна работа... като съсипахте всичко.
Въпросите се тълпяха в главата на Уилсън.
- Но, господин Даулинг, наистина съжалявам за огнестрелната рана - сериозно продължи Висблат. - Това беше грешка. Казах на онези идиоти да не ви нараняват. Те не изпълниха пряката ми заповед.
Уилсън погледна окървавената превръзка на бедрото си и каза:
- Така е, беше страшно неразумно от тяхна страна да ме прострелят. Ще мине време, докато кракът ми се оправи.
Хелена го изгледа сурово и прошепна:
- Висблат е онзи, за когото ти говорих! Той е луд!
Уилсън ѝ направи знак да мълчи и Хелена се подчини, макар и с неохота.
- Дотук с любезностите. Трябва да поговорим - каза Висблат.
- Слушам ви.
- Трябва да работим заедно. Зная за мисия Исая.
Уилсън рязко си пое дъх, но си каза, че мъжът от другата страна едва ли го е чул.
Тонът на Висблат стана по-твърд.
- Нужна ми е помощта ви и не се срамувам да го призная.
- Както вече казах, слушам ви.
- Вторият енергиен портал, онзи в Египет, е бърникан. Ако го отворите, ефектът ще е обратен. Трябва да продължите направо към третия. Отворете него. Така ще има поне частичен положителен резултат. Няма да е идеално, но ще е стъпка в правилната посока. Вече три дни се опитвам да ви спра и да ви кажа това.
- Милион долара награда е страхотен начин да привлечете вниманието ми - отвърна Уилсън.
Висблат се разсмя.
- Опитвах се да ви защитя! Помислете само. Хората ми можеха просто да ви убият.
- Все още ви слушам - каза Уилсън.
- Трябва да се срещнем. Да обсъдим някои неща.
- Ще си помисля. - Уилсън замълча, опитваше се да спечели време да си помисли. — Имам ви номера, записан е в телефона. Ще ви се обадя да се уговорим.
Последва дълга пауза.
- Ако решите да не се обадите - отвърна Висблат, - искам да разберете, че ще използвам всичките си възможности да ви попреча да отворите втория портал. Нямам друг избор. Съжалявам. Обадете ми се, когато сте готов. През следващите дванайсет часа ще съм в Мексико. И, господин Даулинг, ако решите да не съдействате, ще съм принуден да приема, че двамата с вас не сме на една и съща страна.
Телефонът замлъкна.
Хелена незабавно започна да нарежда:
- Защо не ми каза, че го познаваш!
