Маркина направи двусмислена гримаса, която подсказваше колко неубедителни са доводите, и Амая удвои усилията си.
— Имам основателни причини да смятам, че тази акушерка вероятно е замесена: тя е помагала на майка ми при моето раждане, когато близначката ми е починала; нейният брат е лекарят, подписал смъртния акт; направила е опит да присъства и на раждането на момиченцето на Еспарса; смятам, че е присъствала и на останалите.
— Смяташ… не си сигурна, така ли?
— Не съм — съгласи се Амая. — Ще ми е нужна заповед, за да прегледам личния архив на доктор Идалго и смъртните актове, за да потвърдя предположението си.
— Следователно намекваш, че акушерката Фина Идалго може да се окаже един вид ангел на смъртта?
Амая се замисли. Ангелите на смъртта се характеризират с увереността си, че вършат важна обществена и хуманна дейност, като умъртвяват свои ближни. Обикновено са част от медицинския екип или работят като гледачи и асистенти на възрастни, умствено неуравновесени или болни хора и много често са жени. Трудно се достига до тях, защото подбират жертви с крехко здраве, чиято смърт следователно не буди подозрения. Рядко се спират, защото са убедени в справедливостта на своите действия, които винаги представят като акт на безкрайно милосърдие, а жертвите им като че ли се редят на опашка пред тях, тъй като по правило са особено мили и грижовни към страдащите.
— При един от разговорите ми с нея тя призна, че понякога, когато децата не били здрави или нормални, било редно да се помогне на близките да се отърват от товара, който биха означавали грижите за тях.
— Някой друг чу ли този разговор?
— Не.
— Тя ще го отрече, както и семействата по всяка вероятност.
— Това бяха и нейните думи.
Маркина се замисли за няколко секунди. Отбеляза нещо в тефтера си и отново погледна Амая.
— Какво още ти е нужно?
— Ако открием смъртните актове в архивите на доктор Идалго, ще се наложи да ексхумираме труповете.
Съдията се изправи на стола си и я погледна разтревожено.
— Какви ексхумации имаш предвид? Малката Еспарса беше погребана днес.
— Имам предвид момиченцата, чиято смърт е била едва ли не празник за техните родители, дъщерите на всички семейства, които ви изредих.
— Ще издам заповедта за претърсване на личния архив на доктор Идалго, но трябва да разбереш колко е сложно това, което искаш от мен. Би следвало да имаш неопровержими доказателства, че децата действително са били убити, за да ти дам разрешение да отвориш гробовете им. Всички ексхумации са свързани с усложнения заради тревогата и болката, които пораждат у близките. Никой съдия не разрешава с лека ръка ексхумирането на нечие тяло, особено ако се касае за бебе, а ти искаш да изровим три. Това предполага огромно напрежение и натиск от страна на средствата за масова информация, цена, която можем да платим само ако сме абсолютно сигурни какво ще намерим.
— Ако фактите прикриват убийството дори само на едно от тези деца, ще имаме достатъчна причина и всяко действие ще се окаже оправдано — отговори тя.
Съдията я погледна, впечатлен от силните ѝ аргументи, но не отстъпи. Амая отвори уста да възрази, но той я прекъсна.
— Засега нямаме нищо, на което да се опрем. Казваш, че социалните служби не са установили малтретиране, а заключението от аутопсиите на труповете е естествена смърт. Поведението на тази акушерка ми се струва подозрително, но все още не сте успели да установите пряка връзка между всички тези хора. Това, че някои се познават или че посещават една и съща адвокатска кантора, прилича малко на теорията, че всеки от нас е свързан с президента на Съединените щати чрез шестима или по-малко души. Трябва да ми донесеш нещо по-солидно, но отсега ти заявявам, че ексхумациите на бебета дълбоко ме отвращават и че ще се опитам с всички средства да ги избегна. — Маркина беше видимо разстроен, смесицата от гняв и тревога придаваше на обикновено спокойното му лице нови нюанси и знак за зрялост и ангажираност, които, без да намаляват чара му, го караха да изглежда по-строг и мъжествен. Той се изправи и взе палтото си. — По-добре да се разходим.
Амая го последва навън, изненадана и заинтригувана от поведението му.
Стори ѝ се, че температурата се е понижила с още няколко градуса, затова закопча палтото си догоре, вдигна яката, надяна ръкавиците, които носеше в джоба си, и ускори крачка, за да догони съдията.
— Синдромът на внезапна детска смърт е една от най-големите трагедии, които може да причини природата. Жените приспиват децата си и когато отидат да ги нагледат, ги заварват мъртви. Убеден съм, че ти като майка можеш да си представиш ужаса, който такъв абсурден и необясним факт може да предизвика в семейството. Страхът, че нещо са сбъркали, че може би имат някаква вина, потапя тези семейства в атмосфера на обвинения, страдания, чувство за виновност и параноя, които са същински ад. Неочакваното събитие поражда странни понякога реакции. Потърпевшите изпадат в нещо като период на преходна лудост, при който всяка реакция, дори най-абсурдната, изглежда в реда на нормалното.
