Вечерта тема номер едно на масата е Брайън Скарф. Съпругът на Рейчъл, Дейвид, работи с приятел на братовчедката на Брайън, затова се надува, сякаш е специалист по въпроса. Другата тема, разбира се, е колежът в Портланд, където ще започна през есента. За пръв път ще бъда в един клас с хора от другия пол, но Рейчъл твърди, че няма за какво да се безпокоя.
— Дори няма да ги забелязваш — обяснява ми тя. — Ще си заета изцяло с ученето.
— Има охранители — добавя леля. — И всички ученици са проверени.
Което означава: „Всички са излекувани“. Сещам се за Алекс и едва не казвам: „Не всички“.
Вечерята се проточва след времето за вечерния час. Когато леля става да ми помогне с чиниите, вече наближава единайсет, но Рейчъл и съпругът й не показват с нищо, че се готвят да стават. Това е другото, което чакам с нетърпение. След трийсет и шест дни вече няма да се тревожа за часа.
След вечеря чичо и Дейвид излизат на терасата. Дейвид е донесъл две цигари, от евтините, но все пак си е нещо, и мирисът на сладникавия и ароматен дим с лек дъх на бензин влиза през прозореца заедно с гласовете им и изпълва къщата със синкава мъгла. Рейчъл и леля остават в трапезарията и пият рядко турско кафе с цвета на помия. Отгоре се чува звук на тичащи боси крака. Джени ще тормози Грейс, докато се умори, после ще си легне, сърдита и недоволна, и ще остави надеждата за следващия ден да я приспи.
Измивам чиниите — този път са много повече от обикновено, защото Каръл настоя да направим супа (горещ пасиран морков, който всички изгълтахме мълчешком, потънали в пот), печено месо, обилно намазано с чесън и гарнирано с повехнали аспержи, вероятно извадени от дъното на кашона със зеленчуци, и стари бисквити.
Преядох и топлината на водата върху ръцете и лактите наред с познатия ритъм на разговора, тропането на боси крака отгоре и тежкия синкав дим ме приспиват. Каръл най-после се сеща да попита за децата на Рейчъл и тя изброява списъка с техните постижения, сякаш ги е заучила специално за случая: макар и трудно — Сара вече чете; Андрю казал първата си дума само на тринайсет месеца.
— Проверка, проверка! Това е внезапна проверка. Изпълнявай нарежданията. Не се съпротивлявай…
Гласът гръмва точно под прозореца ни и аз подскачам. Рейчъл и Каръл спират моментално разговора и се вслушват във врявата от улицата. Не чувам нито чичо, нито Дейвид. Дори Джени и Грейс спират да топуркат горе.
Отвън долитат накъсани остри звуци; стотици и стотици стъпки от маршируващи в пълен синхрон крака; и онзи отвратителен глас, усилен многократно от мегафона:
— Внимание! Внезапна проверка! Моля, подгответе идентификационните си карти…
„Нощна проверка. Хана е на онова парти“. Стаята започва да се върти пред очите ми и аз се хващам за плота.
— Изглежда рано за проверка — чувам спокойния глас на Каръл от трапезарията. — Доколкото си спомням, последната беше преди два месеца.
— На осемнайсети февруари — обажда се Рейчъл. — Спомням си ясно. С Дейвид и децата трябваше да излезем навън. Тогава имаше някакъв проблем със софтуерната програма за наблюдение. Стояхме на снега около половин час, докато проверят данните ни. После Андрю хвана пневмония и боледува две седмици.
Разказва всичко това, сякаш говори за някакво недоразумение в пералното помещение, сякаш е изгубила там чорап или носна кърпа.
— На осемнайсети февруари ли? Толкова отдавна ли беше? — вдига вежди Каръл и отпива от кафето си.
Гласовете, стъпките и шумът от радиостанциите се приближават. Групите за проверка се движат като един, от къща на къща, понякога влизат във всяка врата на улицата, друг път подминават цял квартал. Всичко е на случаен принцип. Или поне трябва да е така. Но има къщи, които винаги са на прицел.
Дори и да не си в списъка за специално наблюдение, пак може да те изкарат на снега, както са направили с Рейчъл и мъжа й, докато полицията и регулаторите уточняват валидността на документите ти. А може да стане и още по-лошо — да влязат вътре, да разкъсат тапетите по стените, за да търсят знаци за подозрителна активност. В такива нощи законите за личната собственост не важат. Всъщност никакви закони не важат.
Чували сме какви ли не истории по време на такива акции: събличат бременна жена и я претърсват пред погледите на всички, затварят за две и три години хора само защото са погледнали накриво представителите на закона или са се опитали да спрат регулаторите да не влизат в определена стая.
— Това е проверка. Ако се наложи да излезете от домовете си, моля, убедете се, че всички документи са у вас, включително и тези на децата над шест месеца… При оказана съпротива, ще бъдете задържани за разпит. При забавяне, ще бъдете задържани…
Започват от края на улицата. После няколко къщи по-напред… После през две къщи… не. Къщата до нас. Чувам, че кучето на семейство Ричардсън се разлайва. И гласът на господин Ричардсън, извинява се… По-силен лай… после някой (от регулаторите) измърморва нещо, чувам тъп звук като от удар, скимтене и друг глас: „Нямаше нужда да го убиваш“. И после още един: „Защо не? Сигурно има бълхи“.
