— Той е един сбъркан младеж, също като нея… но никога не би я закачил и с пръст, ако това искате да кажете. Не е такъв. Свястно момче е.
— Хм. Направо очарователен.
Инспекторът изобщо не изглеждаше убеден. Доля си чай, после завинти капачката на термоса.
— Знаете ли, инспекторе — обърна се тя към него, възмутена заради Зоуи. — Смятам, че наистина трябва да я послушате.
— Моля? — примигна инспектор Сангха. Изглеждаше изненадан, че Мариана се намеси. — Напомнете ми — каза той — коя бяхте вие?
— Аз съм лелята на Зоуи и неин настойник. И ако е необходимо, неин адвокат.
Инспектор Сангха сякаш леко се развесели.
— Вашата племенница е напълно способна да се защитава сама, доколкото виждам.
— Да, Зоуи преценява добре хората. Винаги го е правила. И след като познава Конрад — и смята, че той е невинен — вие трябва да приемете думите ѝ сериозно.
Усмивката на инспектора изчезна.
— Когато разговарям с него, ще оформя собствено мнение, ако нямате нищо против. И за да внесем яснота, тук се разпореждам аз и не приемам да ми казват какво да правя…
— Не ви казвам какво да правите…
— Или да бъда прекъсван. Така че силно препоръчвам да не влошавате повече нещата. Стойте настрана от мен… и от моето разследване. Ясно?
Мариана се готвеше да възрази, но се сдържа. Насили се да му се усмихне.
— Кристално — отвърна тя.
След като излязоха от кабинета на декана, Зоуи и Мариана тръгнаха под колонадата в дъното на двора — поредица от дванайсет мраморни колони, които поддържаха библиотеката отгоре. Бяха много стари и обезцветени, с пукнатини, които минаваха по тях като вени. Хвърляха дълги сенки по пода и на моменти потапяха в тъмнина двете жени, които вървяха бавно между тях.
Мариана прегърна Зоуи.
— Скъпа, добре ли си?
Зоуи повдигна рамо.
— Не… не знам.
— Как смяташ, възможно ли е Тара да те е излъгала?
Момичето се намръщи. После внезапно замръзна и спря. Сякаш от нищото, пристъпвайки иззад една от колоните, пред тях се бе появил мъж.
Стоеше и блокираше пътя им. Втренчил очи в племенницата на Мариана.
— Здравей, Зоуи.
— Професор Фоска — стреснато отвърна момичето.
— Как си? Добре ли си? Не мога да повярвам на станалото. В шок съм.
Имаше американски акцент, забеляза Мариана, с бавен и напевен ритъм в речта и лека британска окраска в края на думите.
— Бедничката ми — каза той. — Много съжалявам, Зоуи. Вероятно си абсолютно съсипана…
Говореше възбудено и изглеждаше искрено разстроен. Протегна ръка към нея, но тя инстинктивно се отдръпна назад. Мариана го забеляза, както и професорът. Погледна смутен студентката си.
— Виж — каза той. — Ще ти кажа точно това, което казах на инспектора. Важно е да го чуеш от мен, още сега.
Фоска игнорира Мариана, обърна се единствено към Зоуи, поради което тя започна да го изучава, докато той говореше. Беше по-млад, отколкото очакваше, и значително по-привлекателен. Беше в началото на четиресетте, висок, с атлетична фигура. Имаше остро скулптирани скули и изумително тъмни очи. Всичко в него беше тъмно — черните му очи, брадата, дрехите. Дългата му черна коса беше привързана в хлабав кок на тила. И носеше черна академична тога, риза над панталоните и разхлабена вратовръзка. Имаше нещо харизматично, дори байроновско в целия му вид.
— Истината е — започна той, — че по всяка вероятност, аз май се справих много зле. Сигурен съм, че ще се съгласиш с това, Зоуи, но Тара едва се справяше в академично отношение. Всъщност тя пропадаше катастрофално, независимо от непрекъснатите ми усилия да я убедя да оправи оценките си и да завърши курсовата си работа. И просто не ми остави избор. Проведох много откровен разговор с нея. Казах ѝ, че не знам дали са намесени наркотици, или има проблеми с връзките си, но няма никакъв напредък тази година. Казах ѝ, че трябва да се яви повторно на всички изпити от последната година. Или това, или изхвърча.
Той поклати тъжно глава.
— Когато ѝ го казах, тя изпадна в истерия. Каза, че баща ѝ ще я убие. Умоляваше ме да променя решението си. А после отношението ѝ се промени. Стана агресивна. Заплаши ме. Каза, че ще съсипе кариерата ми и ще ги накара да ме уволнят. — Въздъхна. — И изглежда точно това е предприела. Всичко, което ти е казала — тези сексуални обвинения — това е явен опит да очерни репутацията ми.
Той понижи глас.
— Никога не бих правил секс с моя студентка, това би било най-грубото предателство на доверието и злоупотреба с власт. Знаеш, че бях изключително привързан към Тара. Точно заради това се чувствам толкова засегнат да чуя тези обвинения.
Въпреки нежеланието си Мариана мислеше, че Фоска е много убедителен. Нищо в поведението му не подсказваше, че лъже. Всичко, което каза, прозвуча искрено. Тара често беше говорила за баща си със страх, а след гостувания в шотландското им имение Зоуи ѝ беше разказвала, че бащата на Тара бил много взискателен, истински дракон. Можеше да си представи реакцията му, ако Тара повтореше годината. Добре си представяше и че перспективата да му каже истината, е накарала Тара да изпадне в истерия и отчаяние.
