И после бе дошла фазата на отричането. „Американци не биха извършили подобно нещо. Аз не бих извършила подобно нещо“. Просто трябва да си го казваш.
Броуди я погледна в очите.
— Маги, от разказа ти какво си видяла и чула от свидетеля е повече от очевидно, че става въпрос за масово убийство, извършено от американски войници.
Тя кимна, но не каза нищо.
Броуди я гледаше. Никога не я беше виждал толкова уязвима. Професионалната ѝ шлифовка понякога го караше да забравя, че в края на деня Маги Тейлър е Магнолия Тейлър, момиче от хълмовете, успяло да се измъкне от живота на място, което, подобно на голяма част от селска Америка, споделяше един дързък, недвусмислен и безусловен патриотизъм. Че се е отзовала на призива, без да задава въпроси, и е носила гордо униформата си. Но нищо не я беше подготвило за човек като Трент, който най-вероятно се съгласяваше само на думи с нещата, които Маги Тейлър смяташе за най-скъпи.
— Какво направихте? — попита я той.
— Следвахме процедурата. Командирът на взвода ни, новоизлюпен лейтенант, и тримата командири на отделения, включително аз, докладвахме лично на прекия ни началник капитан Евърс. Той изглеждаше… малко смутен и малко невярващ. Каза ни, че ще докладва на полковника. След няколко дни ни каза, че специална част, съставена от хора от военното разузнаване, ОКР и съдебномедицински екип, ще отиде в Мирабад, ще вземе показания, ще събере веществени доказателства и ще разкрие истината.
Броуди кимна.
— Ясно. А някой взе ли писмени показания от теб или от някой друг от отряда?
— Не.
— Някой съобщи ли ви за резултатите от разследването?
— Не.
— И след като не чухте нищо, някой не попита ли какво става?
— Аз попитах капитан Евърс. Той каза, че разследването продължава и че било работа на ОКР да се свържат с нас ако и когато се нуждаят от допълнителни показания от мен или от някой друг. Все още чакам — добави тя.
— Ясно. — Ако първата жертва на войната е истината, то справедливостта е втората. — Можела си да прескочиш командната верига и да отидеш направо при командира на батальона ви. Или още по-високо. Такива неща могат да се правят при извънредни случаи.
Тя кимна.
— Бих могла… но капитан Евърс недвусмислено ми каза, че поради деликатното естество на инцидента — нарече го „така наречения инцидент“ — не бива да казвам нищо на никого, включително и на по-висши офицери. Трябвало да говоря единствено с ОКР или с Военната прокуратура, и то само ако поискат да дам показания.
— И ти си направила онова, което ти е било казано.
— Да. Всички го направихме. Сега… сега бих постъпила различно.
— Не се и съмнявам. — И това сигурно включваше написването на отрицателен доклад за главен пълномощен офицер Броуди, който нарушаваше правила и процедури в случая Мърсър. Маги Тейлър беше научила някои неща през годините и имаше още много да учи. Като например кога да си отваря устата и кога да си държи езика зад зъбите. Всеки войник бива учен да се подчинява на законна заповед, независимо колко безумна или опасна е тя, и да отказва да изпълни незаконна заповед — ако е сигурен, че е такава. Очевидно капитан Евърс ѝ беше дал незаконна заповед да не говори с висши офицери от нейната командна верига за престъпление, за което е знаела пряко. Положението е било трудно за млад войник като Маги Тейлър и тя е можела само да гадае какво ще се случи, ако прескочи капитан Евърс. Освен това тя наполовина е вярвала, че системата ще проработи и че справедливостта ще възтържествува. Колкото до истината, тя беше, че четирите хеликоптера с войници не са затрили на своя глава селото. Заповедта е дошла някъде отгоре. Всъщност видяното от Маги Тейлър несъмнено е било само нищожна част от операция „Флагстаф“.
— Искаш ли да ми кажеш нещо друго за така наречения инцидент? — попита я той.
— Само това, че цели три години трябваше да живея с това.
— Не става въпрос за теб. Но все пак, сега по-добре ли се чувстваш?
— Не.
— А ще се почувстваш ли по-добре, ако открием доказателства, които свързват нашето разследване на Кайл Мърсър с „Флагстаф“?
— Да… и именно затова ти разказах.
Броуди кимна.
— Освен това знаеш, че ако успея да спипам Мърсър, той може да ми каже нещо подобно на това, което ти ми разказа току-що.
— Ти го чу първо тук, Скот. Признай поне, че съм честна. Изобщо не трябваше да ти го казвам.
— Всъщност трябваше да го направиш още когато Луис ни каза, че Уорли и Тед са споменали думата Флагстаф. Ако знаех по-рано, щях да разбирам по-добре голямата картина. Освен това ще ти напомня, че самата ти ми каза, цитирам: „Аз просто спях с него, Скот. Не ме е вербувал“. Край на цитата.
Тя не отговори на това, а каза:
— Трябва да се съсредоточиш върху тази мисия. Върху откриването и задържането на Кайл Мърсър.
— Да. Но сега изглежда, че Брендан Уорли се опитва да се добере пръв до Кайл Мърсър. И не мисля, че намеренията му са да го задържи. Би могъл да остави това на ОКР. Уорли възнамерява да му затвори устата. Завинаги.
Тя кимна.
— Това беше още една причина да ти кажа какво знам.
