— Четири месеца след пристигането ми конвоят ни потегли за едно село, Мирабад. Кирпичени колиби в долина между гъмжащи от талибани възвишения. Районът преминаваше ту под контрола на правителството, ту на талибаните. Нашият отряд не беше постигнал особен успех там. Мирабад особено силно се противеше на замяната на маковете с пшеница. Бяхме посещавали селото пет пъти преди това и старейшините понякога бяха враждебно настроени, друг път гостоприемни — опитваха се да разберат колко могат да измъкнат от нас. Освен това се мъчеха да вървят по тънката линия между американците и талибаните. — Тейлър помълча. — Няколко седмици преди това три американски хеликоптера бяха свалени в околностите на Мирабад и един от екипажите беше загинал, така че бяхме предпазливи. Взводът ни беше от трийсетина души в пет коли. От съображения за сигурност посещенията ни никога не се обявяваха предварително на селото или властите. Самите ние бяхме получили заповедта да тръгнем натам сутринта, така че те нямаха представа, че идваме. Целта на посещението ни беше да говорим със старейшините за изгарянето на останалите макови полета. Носехме пари да платим за изгорените макове, както и пшеница и ечемик за засяване. Както обикновено, заповедите ни бяха да сме учтиви, но твърди, да действаме с морков и тояга и тъй нататък… но когато стигнахме… селото беше пусто…
Тя погледна Броуди.
Нищо не можеше да предизвика по-силен приток на адреналин от пусто село. Обикновено подобно нещо означаваше засада.
— Отначало си помислихме, че селяните са избягали заради талибани, които са слезли от хълмовете и са видели, че половината от маковите им полета ги няма.
„Какво е станало с маковете?“.
— После видяхме дупките от куршуми по стените и петната кръв…
„Къде са отишли всички войници?“.
— Не можехме да схванем какво е станало. Бяхме напрегнати… готови за бой… и изведнъж от полето излезе един старец. Плачеше… и ни крещеше… — Тя си пое дъх и продължи: — Преводачът каза, че четири хеликоптера кацнали през нощта в четирите краища на селото… Американски войници вървели от къща на къща и подбрали всички мъже и момчета… всеки, който изглеждал достатъчно възрастен, за да бъде талибански боец, момчета на по дванайсет-тринайсет години… онези, които оказали съпротива, били убити на място… включително някои жени, които се опитали да се намесят… останалите мъже били замъкнати при канавката в края на селото… петдесет-шейсет млади мъже, момчета и всички стари освен този, който се скрил… и… и ги избили.
„Отишли са в гроба, всичките до един“.
Операция „Феникс“ е била по̀ хирургична и се е целила само в инфраструктурата и селата на Виетконг. Операция „Флагстаф“ по-скоро приличаше на „Феникс“ със сатър.
Маги Тейлър се опитваше да се овладее и Броуди се заслуша в поройния дъжд, който се сипеше върху балкона.
Тейлър продължи с равен, дистанциран тон:
— Беше ни се случвало да се занимаваме с оплаквания за американски войници, убили цивилни. Обикновено ставаше въпрос за случайни инциденти и косвени жертви. Или оплакванията бяха фалшиви — измислици, за да се измъкнат компенсации от американците. Това беше част от работата ни. Да плащаме за загинали хора, за убит добитък, за повредени от бомбардировки къщи… Но онова, което казваше онзи старец… беше нещо съвсем различно.
Очевидно. Всъщност беше било суров урок за селяните и съответно за околните села, че ще си платят за това, че получават зърно и в същото време се бият за талибаните. Определено нямаше да го правят отново.
Тейлър отпи от колата си и продължи:
— Старецът плачеше… каза, че изгубил четиримата си синове… показа ни прясно издигната могила и ни каза, че това е масов гроб на всички убити мъже и момчета… бил изкопан от жените… с помощта на мъже от близките села. Още не можехме да повярваме и поискахме да видим телата, но старецът каза не, ислямската традиция забранявала изравянето на мъртвите, но ни показа събраните от жените гилзи… от американски М5… както и купчина окървавени дрехи… Каза, че мъжете от околните села съблекли телата и ги увили в савани… а после ни заведе при канавката и видяхме водата, беше почервеняла от кръвта… — Тя затвори очи. — Преводачът ни, учител от Кандахар, беше потресен и ни гледаше така, сякаш дължим на него и на стареца обяснение. Беше ужасно.
Броуди я погледна и се запита колко ли време ѝ е трябвало да види връзката между онова клане и докладите до бившия ѝ приятел.
Тейлър помълча, после продължи:
— Казахме на стареца, че ще докладваме на началниците си и че ще дойдат военни следователи да говорят с него и с оцелелите жени, след което си тръгнахме. Бързо. Всички бяхме много потресени и повечето още не вярвахме, че сме видели свидетелства за клане на цивилни, извършено от американски войници… — Погледна Броуди. — Искам да кажа, афганците са прочути с това, че лъжат, за да получат компенсации. Обвиняват американците за извършени от талибаните убийства и дори за естествени смъртни случаи.
