Броуди беше чувал достатъчно признания, за да знае да не прекъсва, когато говорещият прекрачва прага, и да задава въпроси само когато разказът започва да става накъсан или противоречив. Или когато говорещият започва да оправдава постъпките си. Не беше сигурен, че Маги Тейлър е била чак толкова глупава и наивна, че да не разбере, че бившият ѝ приятел я вербува, но премълча. Изкушаваше се обаче да посочи, че е проявила лоша преценка в тази връзка. Самият Броуди също беше изпадал в подобно положение и можеше да прояви съчувствие, но никога не беше допускал личните въпроси да пресекат път с професионалните. Очевидно тя го беше позволила. Забъркването с шпиони е лепкава работа, от която трудно се излиза.
— Работех предимно в провинция Хелманд, западно от Кандахар — продължи Тейлър. — Районът се контролираше от талибаните и е производител на опиум. Местните селяни изкарваха добри пари от опиума, но същото се отнасяше и за талибаните. Затова афганистанското правителство, подбуждано от нашите, нареждаше на селяните да изгарят насажденията, а Цивилни въпроси работеше с една неправителствена организация, която помагаше на фермерите да се преориентират в производство на храна. — Тя се усмихна малко насила. — Да се занимават с богоугодна работа.
Всъщност, помисли си Броуди, това е било безполезно занимание благодарение на политическите гении на Пентагона. Доколкото знаеше, в момента Афганистан произвеждаше повече опиум, отколкото преди войната. Зеленчуците са полезни, но опиумът се продава по-добре. Баща му трябваше да отглежда марихуана, вместо да я пуши.
— Трент ми се обаждаше по сателитния телефон горе-долу веднъж седмично след отиването ми там — продължи Тейлър. — Правеше се, че се интересува как се справям, задаваше много въпроси за селяните и представителите на властите, с които имах вземане-даване. — Тя замълча за момент и призна: — Разбирах, че събира сведения, но аз нямах нищо секретно, а дори и да имах… не мисля, че има закон против споделянето с човек, който има достъп до класифицирана информация.
Особено ако спиш с него.
— Всъщност има правила и процедури за споделяне на информация с други правителствени агенции — каза Броуди.
Тя кимна.
— Сега го знам.
— Знаела си го и тогава. Най-малкото инстинктивно.
Тя отново кимна, но все пак настоя:
— Не разполагах с никаква класифицирана информация.
— Всичко, което видиш и чуеш във военна зона, е класифицирано.
— Това ми е известно. Армейското разузнаване също ни разпитваше много какво сме видели и чули. Всички искаха да използват екипите на Цивилни въпроси. Ние трябваше да помагаме на местните и да спечелваме доверието им — сърцата и умовете им — но вместо това се превърнахме в очите и ушите на военното разузнаване и имахме заповед да си сътрудничим с тях.
— Да. Но не и с ЦРУ.
Тя го изгледа.
— Изобщо не ми помагаш.
— Истината ще те направи свободна — каза Броуди, цитирайки девиза на ЦРУ.
Тя се замисли за момент.
— Истината е, че позволих личните ми взаимоотношения да замъглят преценката ми. Отчасти си давах сметка за това и знаех, че постъпвам неправилно. Но друга част от мен реши, че по този начин също помагам и че това е по-важното. Всички сме на една и съща страна, нали така?
Е, ЦРУ беше на своя собствена страна и играеше добре с другите само ако това отговаряше на интересите му. Ако не го беше знаела тогава, Тейлър определено го разбираше сега — и го беше научила по трудния начин.
Тя се облегна назад и погледна към стъклената врата на балкона. Приближаваше тропическа буря и в небето проблесна мълния, последвана от рязък трясък, който напомни и на двамата за артилерийска стрелба.
— Работата беше гадна — каза тя, сякаш говореше на себе си. — Почти нищо не постигнахме. Афганците са двулични. Единствената причина да можем да работим в територията на талибаните беше, че те вземаха половината от онова, което давахме на селяните. И от време на време решаваха да си поиграят с някой от нашите екипи, колкото да ни покажат кой ръководи шоуто и чия е страната. И афганците, на които се опитвахме да помогнем, ни подмамваха в засада. На всичкото отгоре военното разузнаване непрекъснато ни питаше същите неща, за които ме питаше и Трент. И всеки път, когато афганистанската полиция арестуваше някой селянин в района, в който работехме, местните приемаха, че ние сме им го посочили. Това изобщо не помагаше за изграждане на доверие. Не че имаше някакво значение, понеже доверие нямаше и от двете страни. — Тя си пое дълбоко дъх. — Така получих Сребърна звезда, Пурпурно сърце и лош случай на униние.
И наред с това се беше махнала от онова място с медицински хеликоптер, оставяйки след себе си малко кръв и много невинност. Войната правеше това. Беше направила нещо и на Кайл Мърсър, хлапето патриот от Сан Диего. Както и на Скот Броуди.
Тейлър си наля кола и продължи:
— Трент ми каза, че се опитват да съберат сведения за селяни, които могат да се измъкнат от селата си след пролетната сеитба, за да се сражават за талибаните.
