— Добре. Значи си разтоварила душата си, хвърли малко светлина по случая и ми довери мрачна тайна. И всичко това в рамките на — той си погледна часовника — десет минути. Добра работа за една нощ.
— Нощта още не е свършила.
Означаваше ли това, че е готова да преспи с него? Вероятно не.
— И нека ти напомня, че онова, което се разбрахме да направим тук — отвличането — също е прекрачване на границите на закона — каза тя.
— Не е нужно да ми напомняш. Но отвличането или извънредното изтегляне не е убийство. Сигурен съм, че Кайл Мърсър би предпочел да бъде отвлечен от нас, отколкото да бъде убит от Уорли и приятелите му.
Тя го погледна, но не отговори.
Броуди се заслуша в поройния дъжд и трясъка на гръмотевиците.
— Какво друго трябва да знам за събитията след Мирабад?
Тя се замисли за момент.
— Преводачът ни изчезна без предупреждение, а отрядът ни беше преместен в провинция Пактия седмица по-късно. После няколко души бяха прехвърлени в други отряди. Други пък получиха заповед да се върнат в Щатите преди края на срока им. Иначе казано, пръснаха ни.
— Ясно. — Очевидно армията се беше разтревожила. И още по-очевидно, операция „Потулване“ е била в пълен ход. — А кога се обади на Трент? Или той се е обадил на теб?
— Аз му се обадих.
— Да му разкажеш за Мирабад.
Тя кимна.
— След като капитан Евърс ти е казал да си мълчиш.
— На следващия ден.
— И?
— И… Казах му какво видях, а той каза, че може би ставало дума за някаква измама, целяща да изкрънка пари от нас… или че ако наистина е имало клане, защо трябва да смятам, че е извършено от американски войници. Възможно било да са го извършили талибаните. Освен това каза, че афганистанската армия също има хеликоптери, че ги снабдяваме с униформи и оръжия и че са извършвали подобни зверства срещу собствените си сънародници… за да ги накажат, задето помагат на талибаните.
Тя погледна Броуди, за да види дали намира тези обяснения за приемливи. И той би ги намерил за такива, ако ги беше чул преди да научи за „Флагстаф“.
— Така и не разбрах дали старецът е казал, че войниците са говорили на английски, ако изобщо са говорили — продължи Тейлър. — Нито дали са имали отличителни знаци на униформите…
— Нямали са.
Тя кимна и се усмихна насила.
— Тогава не бях в ОКР, така че изобщо не ми мина през ума да задавам сондиращи въпроси.
— Дори и да беше, Трент несъмнено вече е разполагал с отговори.
Тя отново кимна.
— Попритиснах го малко и го попитах дали онова, което му пиша в докладите си, има нещо общо със случилото се в Мирабад. А той се ядоса и затвори.
Сигурно се беше ядосал на лошия си късмет — че белязаното за затриване село е същото, в което е пристигнала по задачи на Цивилни въпроси бившата му любовница и сегашен източник на информация. Случваха се гадости. Може би Бог все пак съществуваше. Броуди погледна Тейлър и каза:
— Сигурен съм, че после ти се е обадил.
— Щом знаеш толкова много, защо не ми кажеш какво ми каза?
— Няма значение какво ти е казал. Но най-вероятно същото, което ти е казал и капитан Евърс — да си затваряш устата.
— Вече съм готова за питие.
— След малко. Добре, значи в един от разговорите ви Трент се е изпуснал и е споменал думата „Флагстаф“.
Тя кимна.
— Усетих, че съжали веднага щом я каза. Просто се изпусна.
— Случва се. И сега можем да свържем Трент с „Флагстаф“. Но можем ли да свържем Кайл Мърсър и неговия екип с „Флагстаф“? И каква е връзката на Брендан Уорли и Тед с „Флагстаф“? И дали клането в Мирабад е било операция на „Флагстаф“? И дали смъртта на агента на ЦРУ Робърт Креншо в Пешавар има някаква връзка с това? И защо Мърсър и Уорли са във Венецуела? Разполагаме с много парчета от пъзела и знаем, че си пасват по някакъв начин, но не знаем как да ги съберем.
Тя стана.
— Може и никога да не разберем.
— Ще разберем, когато разпитаме капитан Мърсър.
Тя не отговори, а отиде при бара и си направи ром с кола.
— И така, прехвърлиха ме в провинция Пактия и след половин година конвоят ни беше ударен. Евакуираха ме в болницата в Баграм, после в Ландстъл, а след това обратно в Браг. Край на историята.
Броуди не мислеше така. Тази история би трябвало да свърши със срещата между Маги и Трент във Форт Браг, но явно тя не беше готова за епилога.
Тейлър седна на канапето срещу него и изгълта половината от питието си.
— Как биха могли да го направят? — попита тя почти риторично. — Как американски войници могат да извършат подобно нещо?
Очевидно Броуди не беше единственият експерт по темата в стаята.
