Тейлър стана и отиде при вратата на балкона. Броуди я последва.
— Надявам се бурята да отмине и да излетим навреме — каза тя.
— Струва ми се, че отива към морето.
Тя се загледа в дъжда и светкавиците.
— Ще се обадиш ли на Домброски?
— Вече го направихме.
— Знаеш какво имам предвид.
— Това може да е един от онези случаи, в които се съгласяваш с мен, че не е нужно да знае всичко.
Тя кимна.
— Благодаря.
От опит и по инстинкт Броуди имаше чувството, че Трент и ЦРУ са продължили да поддържат контакт с Маги Тейлър и след като тя е изритала г-н Чудесен от апартамента си. Можеше да я притисне по въпроса, но добрият следовател знае кога да спре с въпросите. Особено ако си мисли за креватни приключения.
Огромна мълния раздра небето и освети далечните хълмове на Петаре в ослепително бяло. Секунди по-късно разтърсващ грохот премина през тъмния град и стъклената врата на балкона задрънча.
— Виждал ли си някога арклайт?
Имаше предвид ескадрила Б-52, пускащи еднотонови бомби.
— Не.
— Аз съм виждала. Веднъж. — Тя се загледа към хълмовете, чиито силуети се очертаваха от далечните мълнии. — Сякаш идваше краят на света… Планините и небето сякаш горяха, земята се тресеше, а експлозиите бяха като изригвания на далечни вулкани. Наистина апокалиптично. Най-страхотното… и красиво нещо, което съм виждала.
Броуди беше сигурен, че хората в зоната на удара са имали различна гледна точка, но каза:
— В деня, когато осъзнаваш, че обичаш грохота на артилерията, въздушните удари, миризмата на барут… се променяш завинаги.
Тейлър кимна, обърна се към него и двамата се погледнаха.
— Съжалявам, че не ти казах по-рано за „Флагстаф“ — каза тя.
— По-добре късно, отколкото никога.
— Не искам да излагаш на риск кариерата си, като не докладваш за този разговор.
— Остави ме аз да се тревожа за това.
Тейлър извърна поглед, сякаш имаше да каже още нещо и се мъчеше да измисли как да го направи.
Маги Тейлър не беше служила в бойната пехота като Броуди, но беше минала през същия огън и имаше белези, с които да го докаже. Тя обаче явно имаше и други белези, от невидимите. Сигурно беше било шокиращо да постъпи в част, която би трябвало да се гради на оптимизма, и един ден да помагаш в засаждане на ниви и строежи на училища, а в следващия да рисуваш мишени върху цивилни за наказателните отряди.
Във война губиш невинността си, но Маги Тейлър беше изгубила и вярата си.
И подобно на сержант Скот Броуди, който беше отговорил на лудостта на войната в Ирак, като бе заменил автомата със значката на ОКР, Маги Тейлър се опитваше отново да наклони везните в посока към справедливостта. Ако понякога се проявяваше като твърде покорна към правилата, това може би се дължеше на факта, че е видяла мрака, който може да настъпи в тяхно отсъствие.
Тя отново го погледна, докато поредната светкавица осветяваше стаята. Стояха мълчаливо и се гледаха в очите, а тропическата буря бушуваше отвън — двама души, леко замаяни и доста възбудени, на хиляди километри от дома. Бяха споделени тайни. Бяха рухнали стени. И след няколко часа щяха да отлетят на опасно разузнаване, от което можеше и да не се върнат.
— Скот… аз…
Той я прегърна и се целунаха.
Той пъхна ръка под тениската ѝ и дланта му се плъзна по гърба ѝ. Пръстите му разузнаха и докладваха, че закопчалката на сутиена ѝ е отпред. Той вдигна тениската и разкопча сутиена, после махна полото си и голите им кожи се долепиха отново, докато двамата се целуваха.
Силният трясък на гръмотевицата ги стресна и Броуди усети как кожата ѝ се изпотява.
Тя се дръпна от него.
— Скот… не мога. — Тя дръпна тениската си надолу.
Той я погледна.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Просто… не мога да направя същата грешка за втори път.
Е, той беше старши и неин партньор, а не шпионин манипулатор, така че технически грешката беше друга.
— Добре.
Тя бързо отиде до канапето и взе таблета си.
— Извикай ме, когато си готов да тръгваме.
— Дадено.
Тя влезе в стаята си и затвори вратата.
Броуди остана на място, като се чудеше как е стигнал от трета база до аут. Е… нямаше смисъл да се чуди. Играта беше приключила.
Отиде в спалнята си, затвори вратата и се съблече.
Маги Тейлър мислеше за кариерата си и се опитваше да възстанови стената между личния и професионалния си живот. Инстинктите и опитът на Броуди обаче му казваха, че вътрешните ѝ конфликти не се изчерпват само с това.
Застана под душа и пусна студената вода, за да изтрезнее и да охлади страстите си. Предполагаше, че тя прави същото.
Излезе от душа, избърса се и започна да си събира нещата.
Главата му се проясни и той се опита да интерпретира по най-добрия начин случилото се току-що. Сексът на работното място имаше много капани. Той беше висшестоящият и сексът щеше да промени баланса и така да компрометира и усложни късата командна верига. Как можеше да ѝ дава заповеди, след като му е направила свирка? По-скоро
