— Защото ще подадеш устен доклад, а няма да водиш разговор. Постарай се да е ясен и сбит, и накрая кажи, че изключваш телефона, за да пестиш батерията. Обещай, че по-късно ще се обадиш на мобилния му.
— Скот…
— Не искам той да ми казва — да ни казва — какво да правим. И какво да не правим. Никога не бих нарушил пряка заповед и нямам време да споря с него. Така че това е начинът да избегнем всичко това — обясни Броуди и призна: — Правя го непрекъснато. Ти също го прави.
— Благодаря за споделянето, но…
— Ето ти и още един съвет: можеш да бъдеш два пъти по-непослушен от другите, ако си два пъти по-компетентен от тях.
— И два пъти по-арогантен, естествено.
— И винаги изпълнявам онова, което е било поискано от мен. А и не забравяй, че Уорли е влязъл под кожата на Домброски и освен това търси сигнала ни. Така че или се обади, или ми дай телефона.
Тя се поколеба, но накрая набра номера за съобщения и въведе четирицифрения код за гласовата поща на полковник Домброски.
Броуди намали оборотите на мотора и заслуша едностранния разговор на Тейлър с пощенската кутия. Тя започна, като се представи; след това, както я бяха учили, съобщи местоположението им — в лодка в безименна река, движещи се на югоизток от село Кавак. Спомни си, че имената трябва да се произнасят фонетично — Кило, Алфа, Виктор, Алфа, Кило, което беше вярно дори ако се кажеше отзад напред. Освен това докладва географските им координати, които взе от телефона. След това се върна на летище „Франсиско де Миранда“ в Каракас, „Ейпекс“, капитан Джон Ф. Колинс, Сиудад Боливар, летище „Томас де Херес“ и въздушното разузнаване над Кавак.
Военните доклади бяха прословути с първоначалното наблягане върху второстепенното и пропускането на основното, което в случая беше възможността лагерът на капитан Мърсър да е някъде наблизо. Тейлър най-сетне стигна и до това, като се придържаше към показанията на приятелката на Мърсър, сервитьорката на коктейли в публичния дом, която в момента не ги съпровождаше в Кавак.
Броуди беше силно впечатлен от уменията на партньорката си да докладва, но Тейлър говореше по телефона вече близо три минути и техниците в посолството сигурно вече засичаха сигнала им.
Тейлър съобщи намерението им да разузнаят с лодка, да съберат полезна информация и да отлетят за Богота с капитан Колинс, вероятно през късния следобед или привечер.
Броуди би искал и капитан Мърсър да е на самолета, но шансовете за подобно нещо бяха почти нулеви. Вероятността капитан Мърсър да задържи тях пък беше доста по-голяма, поради което Домброски трябваше да знае всички тези неща, за да ги включи в доклада си за изчезналите агенти.
— Кажи му да ни прати есемеси с името и номера на човека за свръзка от посолството ни в Богота — каза Броуди. — Ще ги получим, когато стигнем там и си включим телефоните.
Тейлър предаде съобщението му и каза:
— Изключваме сателитния телефон, за да пестим батерията, но ще…
— Кажи му да не споделя нищо от това с Уорли.
Тейлър предаде и това на гласовата поща и завърши:
— Ще ви се обадим по сателитен телефон от самолета, след като излетим — след около три или четири часа. — Прекъсна връзката и изключи телефона.
Броуди си погледна часовника. Почти пет минути. Достатъчно време за Уорли да засече координатите им, ако техниците в посолството активно търсеха взетия назаем — вече откраднат — сателитен телефон. Е, ако се беше обадил на самия Домброски, още щяха да говорят — или разговорът щеше да е много кратък и да завърши със заповедта на Домброски да обръщат лодката и да се махат.
— Получи се много добре — каза ѝ той.
Тейлър не отговори и Броуди си спомни, че тя възприема комплиментите като проява на снизхождение. Не биваше забравя, ако се озоват в едно легло.
— Забравих да му кажа, че разходката с лодка е твоя идея — каза тя.
Беше забравила да му каже също, че агентите му почти бяха стигнали до секс миналата нощ. Домброски би искал да знае това.
— Забрави личната оценка на опасността — каза ѝ той. — За връзката на Кайл Мърсър с Кавак и за възможния интерес на СЕБИН към нас след инцидента в „Кокошарника“. И за възможната намеса на Уорли в случай на ОКР.
— Той вече знае това. Освен това оценките на опасността могат да прозвучат… все едно се чувстваш застрашен.
— Ти не се ли чувстваш застрашена?
— Не съм глупава. Но в този случай Домброски не може да направи нищо за нас. Идеята беше твоя — напомни му тя. — Не негова.
— Правилно. — Броуди си погледна часовника. — Вече петнайсет минути пътуваме по реката, а още не съм видял смалена глава.
— В момента гледам една такава.
— Просто отокът спада. Добре, обаждане на петнайсет минути.
— Вие задавате мелодията, господин Броуди. Аз само припявам.
