Или по-вероятно никой нямаше да я пита. Капитанът като че ли даваше сигнали на бившата г-жа Боуман, че е готов да зареже своята кралица на красотата заради нея. С външния си вид Маги Тейлър открай време беше проблем за мисията.
Е, сделката като че ли беше сключена и можеха да разчитат на капитан Колинс. Ако ли не — ако решеше да офейка — винаги можеха да се обадят на Брендан Уорли за изтегляне по въздух. Или можеха да направят преход през джунглата до границата с Бразилия, което може би щеше да е по-надеждно, отколкото да си имат вземане-даване с Уорли.
Броуди забеляза, че Тейлър е изяла и трите яйца, както и кашата си.
— Остави останалото за пемоните. Ще си топнат стреличките в кашата.
Тя погледна Колинс и завъртя очи.
Внезапно се появи Цезар и седна без покана до Колинс.
— Искам паспорт.
Колинс бръкна в чантата си и извади американския си паспорт. Цезар го прелисти и записа данните му в растящия списък. После погледна пилота.
— Виждал съм ви.
— Да, идвал съм тук и преди.
— Si. Но този път ще спите тук.
Колинс кимна.
— Имам много хубава стая за вас. — Цезар потупа еполетите на Колинс. — Вие сте важен човек. — И се разсмя.
Колинс се усмихна.
— Аз съм пилот.
— Si. Имате разрешително, нали?
Колинс погледна Броуди, който каза:
— Май съм го оставил в другия ми самолет.
Тейлър се обърна към Цезар и каза:
— Решихме да дойдем тук в последния момент. — После продължи на испански. Цезар я изслуша и каза нещо. — Нямаме право да идваме тук без разрешително, така че трябва да си тръгнем — преведе Тейлър. — Или да платим петдесет долара глоба. На човек, на ден. Включително за пилота.
— Ако си тръгнем, ще си получим ли обратно парите за стаята?
— Кларк, скъпи, просто плати глобата.
— Добре. — Той погледна Цезар. — Ще платим за един ден.
— Сега.
Броуди извади портфейла си и отброи сто и петдесет долара. Очевидно Цезар се беше научил как да си докарва допълнителни доходи покрай управлявания от държавата национален парк. Значи нямаше да е проблем Броуди и Тейлър да наемат лодка без водач. Това беше Светът на Цезар и той определяше правилата тук.
Цезар прибра парите и погледна купите с каша.
— Не ви ли харесва?
— С жена ми искаме да наемем лодка и ще вземем храната с нас — каза му Броуди.
Цезар кимна.
— Лодка и водач. Пет долара.
Колинс беше казал един долар, но Цезар беше набрал инерция и разпознаваше баламите, когато ги видеше. Освен това знаеше, че няма да получи допълнителни евро от германските туристи, така че днес беше денят на удара.
— Не ни трябва водач — каза му Броуди.
— Трябва ви. — Цезар каза нещо на Тейлър и тя преведе:
— Законът го изисква.
— Същото се отнася и за разрешителните. — Броуди погледна Цезар. — Двайсет долара. Без водач.
Цезар обаче беше непреклонен по този въпрос.
— Няма водач, няма лодка.
— Явно пемоните имат силен профсъюз.
Цезар заговори на Тейлър и тя преведе:
— От съображения за сигурност е. Ще държат отговорен него, ако се изгубим или пострадаме.
— Как бихме могли да пострадаме в джунглата?
Цезар не отговори.
Е, можеха да откраднат лодка или да вдигнат офертата на сто долара, но и двете решения щяха да събудят подозрения. Или можеха да отидат нагоре по течението и да нахранят пираните с водача. Броуди не беше стигнал дотук, за да се занимава с бюрократични глупости.
— Ние наблюдаваме птици — каза Броуди на Цезар. — Трябва ни тишина.
Цезар поклати глава.
Явно бяха стигнали до безизходно положение.
— В такъв случай ще си помислим — каза Броуди. — Междувременно капитан Колинс трябва да види стаята си.
Цезар стана. Колинс също стана и взе трите сака, както беше инструктиран, без помощта на домакина.
Тейлър му се усмихна.
— Ще се видим на обяд, Джон.
Той отвърна на усмивката ѝ и двамата с Цезар тръгнаха към къщите за гости.
Броуди погледна Тейлър.
— Мислиш ли, че ще видим отново Колинс и саковете?
— Да, при това много скоро, ако не успеем да си намерим лодка. А ако намерим, няма да се връщаме с птичка.
— Ясно. Да слезем при реката — предложи Броуди. — Трябва да се поразтъпча след закуската.
— Добре… — Тя стана и двамата тръгнаха през селото към реката.
— Няма да крадем лодка — каза Тейлър.
— Няма, но може да купим лодка от някой местен, на когото не му пука за правилата.
Продължиха надолу по склона към мътната река. Аян Тепуи се издигаше от дясната им страна.
— Мога ли да изкажа мнението си? — попита Тейлър.
— Разбира се.
— Мисля, че боговете, които живеят там горе, ни казват да се пръждосваме от това място.
Броуди се усмихна.
— Може и да си права.
— Скот, направихме много повече от онова, което се изискваше от нас, и досега късметът ни се усмихва. Видяхме и научихме достатъчно тук и в Каракас, за да твърдим с увереност, че лагерът на Кайл Мърсър е на петнайсетина километра от селото. Ще те снимам на брега на реката, докато сочиш нагоре по течението. Става ли? После се връщаме в селото, качваме се в самолета и се разкарваме, преди онези от лагера да стигнат до Кавак. Разумно ли ти звучи?
— Да.
Стигнаха до брега и Броуди огледа реката, която беше широка трийсетина метра.
