— В смисъл?
— В смисъл че ти не изпълни дълга си и не докладва за мен на Домброски, когато трябваше. Искаш ли да включа и това в доклада си?
— Никое добро дело не остава ненаказано.
— Виж, Скот… не си направил нищо лошо. Ти смекчи правосъдието с милост. Задължена съм ти за това. И всъщност не съм направила нищо лошо. А просто не постъпих така, както трябваше. Замълчах си, когато трябваше да разкрия операция „Флагстаф“. Невинни цивилни изгубиха живота си, а дори виновните заслужават по-добро правосъдие. Баба ми ме мъкнеше на църква всяка неделя и аз внимавах там също като при обучението за ОКР и мога да различа правилното от неправилното и законното от престъпното. И няма да ти пускам димни завеси, войнико. Няма да ти кажа, че те харесвам, защото ще те излъжа. Ти си задник. Но…
Е, кой кого обезоръжаваше? Броуди потупа пистолета в джоба си, за да се увери, че още е там.
— Свърши ли?
— Да.
— Да приключваме с това и да се махаме. Освен ако не искаш швейцарското ми ножче, за да изрежеш инициалите ни в сърце върху това дърво.
— Ти си тотален задник. — Тя отвърза въжето и отблъсна с греблото лодката от брега.
Броуди запали двигателя и продължиха покрай брега. Отпред вече се виждаше платформата с тръстиковия покрив, която наистина беше на колове, на около метър и половина над водата. Изглеждаше като приятно място за коктейл.
Броуди се опита да възпроизведе наум триминутния разговор и да види кой е спечелил повече от него. И по-важно, да види бъдещите последици — законни, професионални и лични. Но засега бъдещето беше на изчакване, а настоящето изискваше цялото му внимание.
Насочи бинокъла към платформата и му се стори, че вижда някакво движение, но можеше и да е игра на сенките.
Тейлър засне платформата с телефона си и каза:
— Май стигнахме ръба на опасността.
Платформата беше на стотина метра пред тях, а калната ивица, на която може би беше слязла Кармен, се намираше на още толкова нагоре по течението според въздушната снимка на Тейлър.
— Скот?
— Искам да снимаме ивицата от земята и да я сравним с въздушната ти снимка.
— Не е необходимо за разузнаването с дрон.
— Мисля си повече за пресконференция на Белия дом със снимков материал.
— Скот… няма да има…
— След като мисията бъде изпълнена успешно, разбира се, и капитан Мърсър е гушнал ракета „Хелфайър“ или е бил задържан от екип на Делта Форс.
Тя се загледа към зелената стена на джунглата.
— Лагерът му е ей там някъде.
— Кармен каза, че е на петнайсет минути път от реката. Приеми, че има пътека, но и че дамата не е свикнала да ходи много. Това означава, че е вървяла между двеста и петдесет и петстотин метра през гъста джунгла. Не могат да видят или чуят реката от лагера — увери я той.
— Знам, но… биха могли да имат постове.
— Капитан Мърсър би го направил.
— Съгласна. Значи…
— Това не е първото моторно кану, идващо от Кавак с бледолики на борда.
— Може да е първото без водач пемон.
— Като се замисля, трябваше да вземем Цезар с нас за пет долара. И за още толкова той сигурно щеше да ни покаже къде е лагерът на бледоликия.
— Така е. Но няма как да го направим отново, така че е време да обръщаме.
— Искам да проверя с очите си описаното от Кармен и онова, което си видяла от въздуха. Перфектна триангулация на разузнавателните данни — добави той. — В Пентагона ахкат и охкат при такива неща.
— Ние сме от ОКР, Скот, а не разузнавателен отряд. И това е криминален случай, а не бойна мисия.
— Всъщност е малко объркана и смесена. Но добре…
Платформата вече беше на петдесет метра от тях и Броуди я огледа с бинокъла — на нея нямаше никого — след което, насочи лодката към отсрещния бряг, за да има по-добър изглед към реката, която завиваше надясно.
След като минаха покрай платформата, Броуди отново вдигна бинокъла и го насочи към десния бряг, като продължаваше да управлява лодката.
— Добре… виждам я… определено е кална ивица и определено районът е допълнително разчистен… Погледни.
Тейлър бързо отиде на кърмата, взе бинокъла, клекна на пейката и погледна към отсрещния бряг, докато продължаваха нагоре по течението.
— Виждам я…
— Добре. Значи сме съгласни, че виждаме едно и също.
— Да. — Тя му върна бинокъла, извади сателитния телефон и засече местоположението им, после се обади на пощата на Домброски и му остави координатите. — Добре… вече можем да обръщаме.
— Снимай.
— Ивицата е на сто метра от нас.
— Ще приближа.
— Не. Ще снимам. — Тя извади мобилния си телефон и направи три снимки. — Дори ще заснема видео.
— Добра идея.
Тейлър направи десетсекунден видеозапис и прибра телефона в джоба си.
— Мисията е изпълнена.
— Съгласен. Не съм напълно луд — добави той. Обърна лодката и заплуваха надолу по течението с около десет възела, доколкото можеше да прецени. — До Кавак има по-малко от един час път. — По-добре, отколкото да каже: „От тигана, та в огъня“.
