И тъкмо когато си помисли, че е безопасно да пътуваш по вода, чу характерния трясък на автоматична стрелба.
Тейлър, която се връщаше обратно на носа, замръзна и се обърна към него. Погледите им се срещнаха, но не беше нужно да казват: „Калашници“. И двамата познаваха отлично звука.
Стрелбата беше далечна, на около петстотин метра. Кухият пукот отекваше през джунглата.
— Тренират — каза Броуди.
Тейлър кимна, но не помръдна.
Броуди вдигна максимално оборотите и лодката заплува малко по-бързо. Трябваше да провери горивото, преди да тръгнат, но в най-лошия случай щеше да им се наложи да гребат надолу по течението. Спомни си прословутия армейски принцип: „Липсата на подходящо планиране гарантирано оплесква работата“. Добър съвет за следващия път. А за този — засега се справяха.
— Скот…
— Какво?
Тейлър посочи платформата, която се намираше на двайсетина метра пред тях.
Броуди погледна. Не му трябваше бинокъл, за да види двамата мъже — не пемони, а брадати гадни на вид типове в камуфлажно облекло — които стояха на ръба ѝ с насочени към тях автомати.
Единият извика нещо; после калашникът му също заговори и червени трасиращи куршуми вдигнаха фонтанчета във водата на по-малко от метър от носа им.
Мъжът отново извика и на Броуди не му трябваха особени познания по испански, за да разбере: „Спрете или ще стрелям!“.
Бяха напълно уязвими, на открита лодка без никакво прикритие, въоръжени с пистолети, които нямаха нито мощта, нито точността на автомата. А скачането в гъмжащата от пирани и крокодили река не беше особено добра опция.
Вече се бяха изравнили с платформата и той погледна нагоре към дулата на двата автомата.
— Alto!
Е… понякога е време да се биеш, друг път — да бягаш. Никога не е време да се предаваш — но пък има време да блъфираш. И то беше сега. Броуди превключи мотора на празни обороти и се обърна към Тейлър.
— Говори с тях.
— Какво да им кажа?
— Маги. Ние сме
Тя кимна, но не каза нищо, и Броуди видя, че се взира в нещо зад него. Той погледна през рамо. Две лодки, подобни на тяхната, приближаваха откъм калната ивица.
— Това изобщо не изглежда добре — каза Тейлър.
— Да. — Той я погледна. — Съжалявам, Маги.
— Вината не е твоя. Ще се постарая да съм максимално убедителна с прикритието ни.
— Добре.
Броуди погледна нагоре към двамата, които продължаваха да се целят в тях, после вдигна бинокъла към приближаващите лодки. Във всяка имаше по трима въоръжени мъже.
— Мисля, че ни предстои да се срещнем с капитан Мърсър — каза той.
Течението ги понесе покрай рибарската платформа, на която стояха двамата мъже с насочени към тях автомати. Единият извика нещо и им даде знак да приближат.
Тейлър му отговори на испански и каза на Броуди:
— Трябва да изхвърлим пистолетите във водата.
Броуди завъртя кормилото и бавно насочи лодката към платформата.
— Вече сме достатъчно близо, за да ги използваме. — Той разкопча долния десен джоб на дочения си панталон, в който държеше глока. — Ти поеми онзи отляво. На три…
— Скот, зад нас има две лодки с въоръжени мъже. На по-малко от сто метра са.
Броуди приближи лодката на десетина метра от платформата и погледна нагоре към двамата. Бяха изкушаващи мишени.
Единият извика нещо и Тейлър му отговори.
— Пита дали имаме котва. Нямаме. — Тя го погледна. — Скот?
Броуди погледна приближаващите лодки. Шейсет метра. Отново погледна двете мишени, като пресмяташе наум. Първият изстрел е огромна изненада за всеки освен за стрелящия. Вторият мъж имаше част от секундата да реагира, преди следващият куршум да го изненада и да се забие в гърдите му. После калашниците се превръщаха просто в тежки метални предмети на бойното поле, очакващи новите си собственици. Оръжията не убиват. Правят го хората с оръжия.
Единият от мъжете извика и им махна да приближат.
— Скот…
— Мисля, че мога да се справя и с двамата. Приготви се да скочиш на платформата и да грабнеш един автомат.
Тейлър погледна нагоре към двамата, после към приближаващите лодки.
— Няма да се получи, Скот.
— Или това, или нещо, за което не искаш и да помисляш.
Тя пое дълбоко дъх.
— Ние сме любители на птици, господин Боуман. Това ни дава по-добри шансове за измъкване, отколкото престрелката. При нея шансовете са нулеви.
Броуди не отговори, а премести дясната си ръка и пръстите му напипаха дръжката на глока. След пет или по-малко секунди можеше да изтръгва калашник от ръцете на умиращ човек — точно както го беше направил в „Кокошарника“.
— Скот… не — със спокоен и овладян глас каза Тейлър. — Искаше да се срещнеш с Кайл Мърсър. Господин и госпожа Боуман ще го направят.
Той я погледна.
Единият от мъжете хвърли найлоново въже в лодката им и извика нещо.
Тейлър погледна въжето, после Броуди, който кимна. Тя завърза края на въжето за носа. Броуди изключи мотора.
Двете лодки приближаваха платформата и Броуди видя, че във всяка има по трима души — един на кормилото, а другите двама с насочени към тях автомати.
Моментът за бой, ако изобщо го беше имало, бе отминал и при липсата на други възможности за обмисляне Броуди неочаквано откри, че се чувства странно спокоен.
