Лодките стигнаха до тяхната и Броуди си помисли, че ги очаква още една разходка по реката, но един от мъжете им даде знак да се качат на платформата. Тейлър хвана найлоновото въже с две ръце и се набра. Броуди я последва и двамата се озоваха пред мъжете с калашниците; по двама от всяка лодка също се качиха на платформата. Сега бяха заобиколени от шестима мъже с автомати, като други двама оставаха в лодките. Броуди дори не си направи труда да пресмята шансовете за успех.
Единият от мъжете в лодките, мускулест тип с черна тениска и гадна мутра, която явно беше el jefe, викаше нещо. Тейлър сложи ръце зад тила си и Броуди направи същото.
Двата мотора изреваха и Броуди видя, че лодките потеглят обратно нагоре по течението, към калната ивица. Добрата новина — ако изобщо имаше такава — беше, че тяхната лодка все още беше вързана за платформата. Така че ако това беше просто спиране за претърсване — или спиране за претърсване на голо и обиране — г-н и г-жа Боуман, най-тъпите туристи на планетата, можеха да се върнат в Кавак след около час. Малко вероятно, но все пак възможно.
Броуди се огледа и видя на бамбуковата платформа зелена пластмасова маса и четири стола. Изглеждаха странно не на място насред джунглата. Спомни си, че Колинс беше споменал, че пемоните се събират на тези платформи да общуват помежду си, но точно тази, която се намираше между Кавак и калната ивица, служеше не за социални контакти, а за наблюдателен пост на капитан Мърсър. Заключението му се потвърждаваше от бинокъла, който лежеше на един от столовете.
El jefe пристъпи към Броуди, изгледа го кръвнишки, свали бинокъла от врата му, огледа го и го даде на един от хората си. После го пребърка и извади парите, мобилния телефон и швейцарското му ножче, които прибра в джобовете си. Прегледа фалшивия му паспорт и го даде на друг от хората си. После бръкна в джоба на крачола и намери глока. Извади го и го показа тържествуващо на хората си, сякаш искаше да демонстрира, че много го бива в намирането на разни неща. Всички заговориха и започнаха да поглеждат Броуди с подновен интерес. El jefe затъкна пистолета в колана си и продължи претърсването. Намери резервните пълнители и ги тикна в лицето на Броуди, сякаш му казваше: „Погледни ги добре, гринго, защото повече няма да ги видиш“.
Броуди погледна глока в колана му. Задникът отново слагаше възможностите на масата.
El jefe насочи вниманието си към Тейлър, но първо я опипа с видимо удоволствие, преди да прерови джобовете ѝ. Извади първо пистолета ѝ и пълнителите, после парите, телефона и паспорта. Прегледа документа и хвърли поглед към Броуди, когато разбра, че Сара и Кларк Боуман са съпруг и съпруга. Даде глока и пълнителите на Тейлър на един от хората си и извади последното нещо — сателитния телефон. Зяпна го, сякаш е по-интересен от глока, после го показа на хората си. Каза нещо на Тейлър, която отвърна, и el jefe като че ли не остана доволен от чутото.
Той заговори отново и след кратко колебание Тейлър свали тениската си и събу панталона си. Броуди знаеше, че рано или късно ще се стигне до това.
Тейлър стоеше по сутиен и гащета и не сваляше поглед от мъжа. Той ѝ обърна гръб и каза нещо на хората си, които се разсмяха. Един подсвирна, друг извика: „Bella!“. El jefe се обърна отново към нея и забеляза белезите на бедрото и крака ѝ. Посочи ги.
— Qué es esto?
— Accidente… vehículo — отвърна тя.
Мъжът погледна отново белезите от изгорено и шрапнел, сякаш разпознаваше от какво са. После вдигна поглед и каза нещо със заповеднически тон.
Тейлър твърдо поклати глава и отвърна, след което кимна към Броуди, който разбра, че тя отказва да свали сутиена и гащетата си пред толкова много мъже, докато съпругът ѝ е до нея.
El jefe погледна Броуди, усмихна се и даде знак на Тейлър да се облече. Тя вдигна панталоните си и си облече тениската.
Мъжете замърмориха с престорено — или не чак толкова престорено — разочарование.
Броуди се зачуди дали сега Маги Тейлър не си мисли, че престрелката не е била по-добър вариант от този.
Тейлър каза нещо на el jefe, което очевидно го изненада и развесели.
— Емилио — отвърна той.
Броуди не знаеше дали Тейлър е в режим Сара Боуман или Цивилни връзки, но ходът ѝ беше добър. Вече знаеха името на мъжа.
Тейлър погледна Емилио и се обърна към него по име, после свали ръце и заговори с уважителен, но твърд тон, като на няколко пъти вметна почтителното senor. Броуди различи думите „turistas“, „Kavak“ и дори „César“, когото Емилио несъмнено познаваше. Не знаеше как е „любител на птици“ на испански, но се надяваше, че Сара Боуман знае.
Емилио я изслуша безстрастно, после ѝ каза нещо и Броуди различи думата „Pemón“. Явно я питаше защо са без водач.
Тейлър отговори, вероятно позовавайки се на невежеството им, и Емилио кимна.
Нещата като че ли вървяха добре, въпреки че обясненията на Тейлър намирисваха на баламосване.
