— Уорли… кучият син пристигна при поста ми с хеликоптер и каза, че искал да поговори с мен. Нищо чудно. Каза ми да се успокоя. Каза, че екипът ми се нуждае от почивка и че щял да се погрижи за това. Отговорих му, че може да си завре почивката в гъза. Той ми напомни, че разговарям с полковник и че ако кажа и една дума на когото и да било за умиротворителната програма, ще прекарам остатъка от живота си зад решетките. Каза ми да помисля за хората си. Те също щели да влязат в затвора. Отговорих му, че и той ще влезе в шибания затвор с мен. Освен това той ми каза — и не съм сигурен, че му вярвам — че някои от хората ми нямали нищо против онова, което правим, и не харесвали начина, по който съм реагирал. Посъветва ме да следя тъмните ъгълчета и да спя с едно отворено око. После се качи на хеликоптера и си замина.
Броуди кимна. Почти можеше да попълни липсващите части и да се досети защо капитан Мърсър е дезертирал от поста си.
— Ако изобщо има някакво значение, капитане, аз бях заплашвана по същия начин — каза Тейлър.
Мърсър я погледна.
— И замълча ли си?
— Да. И съжалявам, че го направих.
— Е… аз нямах намерението да си мълча. Не и след като оня кучи син ме заплаши. Смятах да представя пълен доклад на Военната прокуратура, на майор Пауъл и на ОКР… — Погледна към Броуди и Тейлър и очевидно не пропусна да забележи иронията. — Бях готов да изляза чист и да си понеса наказанието, защото го заслужавах. И щях да дам показания срещу имунитет за хората ми… — Нещо му се видя смешно и той каза: — Имах комплекса на Христос… бях готов да умра заради греховете на другите, дори за моите хора, които бяха готови да ме предадат на Уорли. Господи… къде ми беше умът? Мислех си, че Уорли е дяволът, изкусителят — и се вързах на глупостите му. Но той не се върза на моите. Знаеше, че няма да си мълча, но ми каза, че си отивам у дома. Край на кампанията. И аз почти му повярвах и реших да си държа езика зад зъбите, докато не се прибера… Нямах опит с хора като Брендан Уорли. Аз бях воин. А той беше шибана змия. И си остава такава.
Това напомни на Броуди за съмнителната връзка между Маги Тейлър и Трент от ЦРУ. Разликата, помисли си Броуди, беше в това, че Маги Тейлър беше лягала е Трент, докато Кайл Мърсър е бил ебаният.
Мърсър се изправи с известна трудност.
— Талибаните ми счупиха ребрата. И получих спукване на гръбнака. Така че когато ме заболи… си мисля за Брендан Уорли. Смятам да строша всяка кост в шибаното му тяло.
— И спри с това — посъветва го Броуди.
— Това ще е само началото.
Тейлър посочи очевидното:
— Той все още те контролира.
Мърсър игнорира очевидното.
— Ще се моли да умре, както аз молих.
Броуди реши да смени темата и попита:
— Нещо против да станем?
Мърсър го погледна и се замисли за момент.
— Имам ли честната ви дума на офицери, че няма да опитате някоя глупост?
— Имаш я — отвърна Броуди. — Няма да опитаме дори нещо умно.
Мърсър погледна хората си, които бяха на десетина метра от тях, и им даде знак, че пленниците ще станат.
Броуди и Тейлър се изправиха; Броуди се надяваше, че момчетата с калашниците не са разбрали погрешно сигнала.
