— Ние сме общество на закона, Кайл — каза Тейлър. — Не прибягваме до лично отмъщение. Направиш ли го, ставаш не по-различен от човека, който е нарушил закона. Трябва да се върнеш у дома и да направиш онова, което си смятал да направиш преди три години. Тогава не си искал да убиеш Уорли. Искал си той да отговаря за стореното. За него това е щяло да бъде по-лошо от смъртта. Публично опозоряване, загуба на чест и може би затвор. Щяло е да бъде справедливост. Днес не е по-различно.
Мърсър я погледна.
— Ти не си прекарвала две години в килия на талибани.
— Не… не съм, но ако бях…
— Дори не започвай с това. Всъщност казваш, че ти и господин Броуди бихте искали да се измъкнете живи оттук. И предете глупости, които приличат на злато, но си остават баламосване. Сега очаквам да ми кажете да ви пусна, за да можете да разкажете историята ми.
Всъщност Броуди смяташе да предложи точно това, но вече беше ясно, че няма да се получи.
Тейлър тръгна към Мърсър и Броуди погледна стрелците, които изглеждаха напрегнати.
— Маги…
Тя спря толкова близко до него, че почти се докоснаха.
— Ти, капитан Мърсър, си направил първото си лошо решение при първата си среща с полковник Уорли, когато не си му казал да си го начука. Второто ти лошо решение е, че не си докладвал за онова, което ти е казал. Зная за това от личен опит и разбирам какво е да не искаш да ти го натикат отзад. Но всичко случило се след първата ти среща с Уорли е резултат от онова, което си направил или не си направил. И никой не те е принуждавал да дърпаш спусъка в онези села. Това е било твое решение и ти си отвел хората си в онзи ад. Нарушил си всеки закон и всеки кодекс на цивилизовано поведение. — Тя погледна нагоре към Мърсър, който беше петнайсетина сантиметра по-висок от нея, но сега изглеждаше по-нисък. — Това прилича ли ти на опит да се измъкна оттук?
Той помълча известно време, след което каза:
— Готов съм да поема пълна отговорност за онова, което направих.
— Като знаеш, че армията ще бъде снизходителна, защото си изпълнявал заповед на полковник Уорли. По време на война винаги е така. Просто изпълняваш заповеди.
На Броуди му се искаше Тейлър да млъкне преди Мърсър да е казал на Емилио да донесе рибарската мрежа. „Господи, Маги!“.
Но тя не беше приключила, а тикна пръст в лицето на Мърсър.
— А склонен ли си да застанеш пред съда и да признаеш, че си изтезавал и убил Робърт Креншо? Или Тед Хагърти? Или другите, които си убил преди или след това? Не ми се вярва.
Мърсър като че ли беше на ръба или на рухване, или на поредно убийство. Броуди не беше сигурен, че одобрява тази техника на разпит точно в тази ситуация. Онова, което върши работа в затворническа килия, невинаги действа на свобода. Особено на място с име Кемп Тъмбстоун.
— Маги…
— Аз се оправям с това, Скот.
— Но не много добре — каза Мърсър, вземайки думите от устата на Броуди.
— Знаеш ли, че двама души загинаха, докато те търсеха? — попита го Тейлър.
— Да. Знам и имената им. А ти?
— Ако ми ги кажеш, ще се помоля за тях.
— Вече го направих. Запази молитвите за себе си и за партньора си.
— Ще се моля и за теб. Но преди това двамата със Скот се качваме в лодката. Можеш да дойдеш с нас, можеш и да останеш тук. Можеш и да наредиш на хората си да ни застрелят. Правил си го и преди.
„Задръж, Маги. Това го няма в сценария“.
— Извинете…
— Остави на мен, Скот. — Тя погледна Мърсър. — Няма да останем тук, за да бъдем изтезавани от теб. Няма да остана тук, за да бъда изнасилена от хората ти. Качвам се на лодката, а ти прави каквото си искаш.
Мърсър, който явно възвръщаше самообладанието наред с гнева си, я изгледа свирепо.
— Ако направиш и една крачка към лодката, хората ми ще те разкъсат на парчета.
Броуди реши, че е време да упражни малко власт и контрол върху своята несъмнено объркана и бясна подчинена. Отиде бързо при нея и хвана ръката ѝ.
Тейлър го погледна и той видя, че тя е някъде другаде. Очевидно разказът на Кайл Мърсър за смърт и предателство беше събудил и някои нейни спомени.
— Свободна си — с тих, но твърд глас каза Броуди.
— Махам се оттук.
— Ще се подчиниш на заповедта ми и ще се овладееш.
Тя пое дълбоко дъх и кимна.
Мърсър изглеждаше доволен, че не му се е наложило да застреля дамата, за да покаже кой командва тук. Но беше извикал Емилио и хората му, които вече бяха на платформата с готови за стрелба калашници. Мърсър явно намери това за смущаващо предвид малкия проблем с дамата и нареди на хората си да свалят автоматите.
После пристъпи към Броуди и Тейлър.
— Разваляме лагера. Местим се. Така че ако е планирана атака срещу това място, ракетите ще улучат само джунгла. Пореден провал на разузнаването, с което американците вече свикват. Вие двамата ще дойдете с мен като заложници и източник на още информация — както и на забавления.
Броуди не очакваше с нетърпение преход през джунглата и не беше сигурен, че Тейлър е готова за подобно нещо.
— Кайл, остави я тук. Потопи лодката. Каквото и да е писано да става тук, да става. Но тя трябва да остане тук.
— Армията вече не изисква рицарско поведение, господин Броуди.
