По всичко изглеждаше, че нещата могат да загрубеят наистина бързо.
Но пък от друга страна, Раул беше човек на Уорли и ако с тях се случеше нещо, Раул и Уорли щяха да се озоват в наистина лайнян свят. Броуди реши, че всичко това е най-вероятно някакъв местен вариант на мерене на пишки и че ако не отстъпят, положението няма да ескалира.
Всъщност опитът от минали подобни положения каза на Броуди, че е време и той да си покаже пишката. Обърна се към Белега.
— Обади се на Раул. Кажи му, че няма защо да се страхува от пистолетите ни. Дошли сме да купим информация за американското посолство, а не да го обираме. Кажи му също, че не се нуждае от трима телохранители и че е най-добре веднага да си домъкне мършавия задник тук.
Тейлър преведе, макар по тона ѝ да личеше, че извърта думите му така, че да звучат по-дипломатично.
Въпреки това Белега изглеждаше здравата ядосан. Извади телефона си и позвъни. След кратък разговор затвори и каза нещо на Тейлър.
— Раул иска ние да отидем при него — преведе тя. — И че само се излагаме на опасност, като задържаме оръжията си.
— Нещо не разбирам логиката му. Добре, кажи на този задник да ни заведе при шефа си — каза Броуди и добави. — Задници две и три остават тук.
Тейлър заговори на Белега. Той кимна и каза нещо на другите двама, които тръгнаха обратно към портала. После даде знак на Броуди и Тейлър да го последват. Прекосиха атриума към основната кула и влязоха в подобно на лоби помещение със стълбище. Броуди забеляза отворени врати на асансьори, но без кабини. Двамата с Тейлър продължиха след Белега нагоре по широкото стълбище.
Първият етаж беше разделен със стени от блокчета от сгурия, които се издигаха почти до тавана и създаваха огромен лабиринт от стаички, несъмнено построени от самонастанилите се. Продължиха към втория етаж, който приличаше на предишния, и последваха Белега по тясна пътека между тухлените стени и входове. Някои от входовете имаха врати, но повечето бяха закрити с парцаливи чаршафи.
Над пътеката имаше окачени на вериги флуоресцентни лампи, но тръбите им не работеха, липсваха или бяха строшени. Електричеството, прокарано по незнайно какъв начин от бившите обитатели, вероятно беше отдавна прекъснато.
В сумрака Броуди успяваше да различи отделни детайли в стаите, покрай които минаваха. Някои бяха свързани и образуваха нещо като апартаменти, макар че сега в тях имаше само останки от човешки живот — строшени рамки на легла, счупени чинии, стари щайги за плодове и индустриални отпадъци, превърнати в маси, столове и места за готвене. Някои стени дори бяха боядисани. Броуди видя на една от тях начертани с тебешир хоризонтални черти, като до всяка имаше отбелязана дата. Някой беше мерил как расте детето му.
Белега посочи един вход.
— Влезте там.
Броуди и Тейлър влязоха в малка стая, осветена от флуоресцентна лампа на батерия. Вътре имаше дървен сандък, изпълняващ ролята на масичка за кафе, до който се мъдреха две изтърбушени кушетки; на пластмасова маса до стената беше поставен телевизор с плосък екран, по който някой беше стрелял. В стената срещу входа имаше широк отвор там, където би трябвало да се намира прозорец, ако кулата беше достроена. Вместо него сега имаше ниска тухлена преграда, която да предпазва бившите обитатели от падане от десет метра височина.
Раул седеше на едната кушетка и пушеше. Броуди го погледна. Мъжът имаше едри и грозни черти — големи уши, голям нос и големи черни очи, които се стрелкаха между Броуди и Тейлър. Той дръпна здравата от цигарата си и издиша.
— Коя е красивата дама?
Тейлър отговори на испански и отговорът определено не се хареса на Раул. Той дръпна отново.
Беше се разположил на кушетката, преметнал една ръка на облегалката — преструваше се, че е отпуснат и контролира положението. В действителност обаче си личеше, че е напрегнат. Погледът му продължаваше да се стрелка между Броуди, Тейлър и Белега, който стоеше зад тях. Броуди предположи, че Раул не разполага с лоялността на Белега, а само го е наел.
Броуди извади от джоба си банкнота от петдесет долара и я вдигна пред Белега.
— Върви си. Чупката.
Белега го погледна, после погледна банкнотата. Без никакво колебание грабна парите и тръгна към изхода. Раул извика нещо след него на испански, но онзи дори не забави крачка.
Броуди се обърна към Раул.
— Сега вече сме насаме.
Раул не изглеждаше особено щастлив от този факт. Дръпна пак от цигарата и изгаси фаса в облегалката.
— Моля, седнете. — И посочи канапето от другата страна на масичката.
— Не си бих инжекция против тетанус — отвърна Броуди. — Ще останем прави.
Раул не стана от мястото си.
— Какво искате?
— Какво ти каза общият ни приятел? — попита Броуди.
— Каза, че искате жени. — Погледът му се стрелна към Тейлър. — Но виждам, че вече си имате една, при това добре изглеждаща.
— Какво работиш за него? — попита го Тейлър.
— Това е работа на господин Хънт.
