— Ето каква е работата — каза Броуди. — Има един човек и искам да ми помогнеш да попадне в ситуация, в която да може да бъде изнудван. Comprende?
Раул го изгледа за момент и кимна.
— Мога да го направя, да. Имам добри момичета за целта.
— Да се надяваме, че не са прекалено добри — каза Броуди.
Раул се усмихна криво.
— Не, сеньор. Не прекалено добри. И такива, на които лесно можеш да се довериш.
— А после какво? — попита Тейлър. — Стаи със скрити камери ли?
Раул я погледна.
— Si. — Като че ли му беше малко неудобно да обсъжда тази тема с жена. Този сводник беше истински джентълмен. — Имаме специални места за това — увери ги Раул.
— Добре — каза Броуди. — Но заснемането как чука проститутка не е достатъчно. Искам нещо по-екстремно. Разбираш ли?
Раул го погледна.
— Някои от дамите са обучени за това. Знаят как да накарат мъж да прави други неща. Неща, които той не е поискал и дори не знае, че иска.
Аха. В един момент си в леглото с леко отегчена проститутка, а в следващия си на четири крака със свинска маска и те налагат с камшик.
— Мисля за по-млади момичета — каза Броуди.
Раул го изгледа.
— Колко млади?
— Много — отвърна Броуди. — Деца.
Лицето на Раул потъмня.
— Не правя такива неща.
— Но на мен ми трябва точно това — каза Броуди. — За изнудването.
— Не, амиго. — Раул започна да се разгорещява. — Кълна се в душата на майка си, че не правя такива неща. Уреждам дами в хотелски стаи, клубове, домове, такива неща. Това, за което говориш, е нещо съвсем друго. Не мога да ви помогна.
— Раул — меко рече Тейлър. — Погледни ме.
Погледите им се срещнаха.
— Искаме само информация. Искаме да знаем къде се случват такива неща.
— Не е моя работа — отсече Раул.
— Петстотин долара — каза Броуди.
Раул стана, свали бейзболната си шапка, прокара длан по мазната си коса и отиде при зеещия прозорец, гледащ към тъмния град.
Броуди го последва.
— Търсим едно място и смятаме, че е в Петаре — каза той. — Място, където имат много млади момичета.
Раул се обърна към него.
— Не отивайте в Петаре за такова нещо.
— Защо?
— Защото… — Раул имитира пистолет с пръсти и опря дулото в носа си. — Ще ви застрелят в лицето, а после ще изгорят тялото ви и никой няма да може да ви идентифицира, когато хвърлят остатъците ви от магистралата, за да ги ядат кучетата.
Последва дълго мълчание.
— Просто ни кажи къде е. Улица, квартал. Петстотин долара.
Раул го погледна, после погледна Тейлър.
— Напоследък на никого в Каракас не му пука за някаква курва. Сега всички сме курви и правим каквото трябва, за да оцелеем. Но тази работа с децата привлича внимание. Това престъпление трябва да си остане на тъмно.
— Защо? — попита Тейлър.
Броуди си помисли, че отговорът ще бъде, че детската проституция привлича международно внимание, но Раул го изненада.
— Режимът — каза той.
— Режимът преследва детската проституция ли? — попита Тейлър.
Раул като че ли реши, че това е забавно.
— Не, сеньора. Хората от режима работят с местните банди. Те внасят наркотици от Колумбия, крадена храна и лекарства от пристанищата. Продават отмъкнати от военните оръжия. А младите момичета са друга част от бизнеса им. Жените и момиченцата.
Броуди и Тейлър се спогледаха. Тази страна явно беше пропаднала в пропаст без дъно.
— С това се занимават предимно онези от държавния петролен бизнес — добави Раул. — ПДВСА. Най-големите боклуци.
Броуди си помисли за Ал Симпсън. Типове от държавния петролен бизнес използват властта си да забогатеят от подземния свят и после водят чуждестранните си гости на нощен купон в затънтен край на престъпната си империя и се отдават на незаконни плътски удоволствия. И може би после ги изнудват, за да сключат изгодна сделка. И може би са направили точно това с Ал Симпсън и партньора му Пит. Но какво общо имаше Кайл Мърсър с всичко това?
Броуди се обърна към Раул.
— Искам от теб имената и адресите на бардаците в Петаре, където се предлага детска проституция.
— Защо му е на американското посолство да знае това?
— Не ти влиза в работата — отвърна Броуди.
Раул се позамисли, после каза:
— Американците сте арогантни типове.
— Кажи ни нещо, което не знаем — посъветва го Броуди.
Раул се усмихна.
— Арогантни. — Погледна Броуди. — Тези места се пазят от режима. Ако ви дам имената им, ще изложа живота си на риск.
— Няма да те издадем — увери го Броуди и добави: — Шестстотин долара.
— Седемстотин.
— Дадено.
Раул запали нова цигара.
— Колективос — каза той. — Знаете ли за тях?
— Не.
— Колективос са банди. Но политически банди. Чавес ги създаде. И ги въоръжи. Като милиция. Политическа милиция. Те контролират различни части от бедняшките квартали и понякога се бият с други банди, които не са толкова политически. В Петаре има такъв голям колективо. РБД-200. Занимават се и с детска проституция.
— Къде в Петаре? — попита Броуди.
