И накрая, според Кодекса за поведение, негов дълг беше на всяка цена да избегне пленяване. Което означаваше, че трябва веднага да се изнесе от това място. Особено след като беше видял сметката на човек от РБД-200.
Можеше ли да направи всичко това? Заслужаваше си да опита.
С пистолет в ръка Броуди открехна вратата и огледа дългия слабо осветен коридор. Беше празен.
Измъкна се от стаята, затвори и тръгна към задната част на сградата, покрай разположените плътно една до друга врати, зад които бяха работещите момичета и може би Луис.
Забеляза, че някои от вратите имат резета отвън — като неговата — и предположи, че това са стаите на малолетните момичета, за да не се мотаят насам-натам.
Продължи разузнаването си и откри, че в края на сградата коридорът завива надясно и продължава покрай задната стена, след което отново завива надясно. Вторият дълъг коридор беше двойник на първия, с по шест врати от двете страни. Общо двайсет и четири стаи. Бизнесът беше доста голям, ако стаите приемаха по един клиент на половин час или нещо такова. По-важното беше, че щеше да му се наложи да отвори много врати, за да намери Луис — стига той все още да беше жив и в сградата. По дяволите!
Освен това трябваше да намери проститутка, която познава Мърсър. И да се махне оттук.
В края на коридора имаше метална врата, копие на онази в първия коридор при тоалетната. Ако мисленият му план на мястото беше правилен, тази врата трябваше също да води към салона и бе скрита от втората завеса, която беше видял.
Тръгна безшумно към вратата, на която имаше резе. От салона се чуваше музика и гласове.
Тази врата беше на около четири и половина метра от изхода, който беше забелязал — вратата, през която се беше изнесъл капитан Мърсър, след като бе видял старото си приятелче Ал Симпсън. Броуди беше сигурен, че може да отвори вътрешната врата и да излезе от външната за три секунди, след което да се отдалечи от „Кокошарника“ и да обиколи, за да види дали Тейлър е все още горе на хълма. Това се наричаше тактическо отстъпление — за разлика от бягството. Умен ход, но не и правилният. Трябваше да намери Луис, а може би и някоя приказлива проститутка. Ако не знаеше английски, Луис можеше да превежда. Ако беше жив. Или Тейлър можеше да превежда. Ако беше жива.
Обърна се и се върна по коридора. Можеше да отваря вратите напосоки, или да подслуша и да се опита да определи зад коя може да е Луис или почиваща проститутка. Шансът да успее от първия път бе две дузини към едно — без да се брои стаята с трупа. Беше само въпрос на време Карло, Лупе или може би някой от другите типове от РБД да се появи и да провери какво става.
Продължи бавно по тъмния коридор, като се ослушваше при всяка врата. Някои стаи бяха тихи, други не чак толкова.
Чу зад него да се отваря врата и рязко се обърна. От някаква стая излезе тлъст потен мъж, когото Броуди разпозна като един от хората на режима. Беше преметнал сакото си през ръка и имаше кобур под мишницата. Погледна Броуди, който скри пистолета си, и каза нещо на испански. На Броуди му се стори, че е някакъв въпрос, който се нуждае от отговор, така че каза „Si“, готов да го надупчи, ако се окаже, че е отговорил невярно.
Мъжът се разсмя, обърна се и закрета несигурно към металната врата. Дръпна металното резе и тя се отвори, пускайки в коридора бумтящата танцова музика. Когато мъжът дръпна завесата, Броуди зърна танцьорката, която вече имаше по-многобройна публика. Заведението се пълнеше.
Успя да зърне и масата, на която седяха двамата от РБД. Беше празна. Единият със сигурност беше мъртъв, но къде беше другият? Може би при Луис. Човекът на режима изчезна в задимения салон, а автоматичната врата се затвори сама.
Понякога най-доброто решение на даден проблем е най-прякото, а понякога — най-неочакваното. Затова Броуди отиде в края на коридора и долепи гръб до външната стена. Вдигна беретата си и извика:
— Луис! Dónde estás?
Не получи отговор.
Вратата точно срещу него обаче се отвори и в коридора излезе вторият тип от РБД-200 с пистолет в ръка. Двамата с Броуди се зяпнаха за половин секунда, преди и двамата да осъзнаят, че другият трябва да умре. Онзи от РБД вдигна пистолета си, но Броуди вече беше заел поза и стреля пръв, улучи го в гърдите и мъжът отлетя назад през отворената врата. Броуди го изрита в слабините и мъжът пусна пистолета и се свлече на пода.
Броуди бързо влезе, изрита оръжието настрани и затвори след себе си.
Мъжът от РБД лежеше по гръб, от раната на гърдите му с мляскащ звук излизаше кървава пяна.
Броуди остана в позиция за стрелба и бързо огледа стаята.
Луис седеше на стол в ъгъла, с клюмнала на гърдите глава. Броуди си помисли, че е мъртъв, но после видя, че диша.
Ръцете на Луис бяха вързани за дръжките на стола с разноцветни шалчета. Той го подхвана под брадичката, вдигна главата му и видя насинена буза и подпухнало око.
— Луис?
