Луис кимна. Стана, огледа се и тръгна към един вход със завеса при бара в дъното на салона. Двамата от РБД-200 го гледаха, докато ги приближаваше. Луис се поколеба, след което изчезна зад завесата.
Като се имаха предвид размерите на салона и големината на сградата отвън, Броуди реши, че от другата страна на завесата има още десетина метра застроена площ. И тъй като „Кокошарника“ явно не предлагаше вечеря или тихи места за медитиране, предположи, че невидимото пространство е разделено на стаички за чукане. Всъщност каубоят от кушетката в момента вървеше към завесата с дамата, която явно беше възбудила интереса му, макар че лично за Броуди тръпката беше да гледа как дрехите биват сваляни една по една. Тези момичета не оставяха много на въображението.
Броуди се опита да си представи Ал Симпсън тук — ако мястото беше същото — заедно с партньора му Пит и венецуелците от държавната петролна компания. Симпсън сигурно беше останал шокиран от видяното и беше бил нервен, но и възбуден. А след като се беше опомнил от шока и бе започнал да се чуди какво да прави с оная си работа, беше бил шокиран отново, когато бе видял Кайл Мърсър. А после Мърсър беше станал и беше изчезнал през нещо, което Симпсън беше описал като странична врата. Броуди обаче не виждаше странична врата.
После я забеляза, боядисана в червено като стените и почти невидима в полутъмното задимено помещение. Беше метална и вероятно водеше навън, горе-долу там, където се намираха генераторите и където се изхвърляха отпадъците — които вероятно включваха и клиенти.
Отляво имаше завеса, подобна на онази към тоалетната. Явно от салона към стаичките се влизаше от две места.
Броуди стана да отиде при Луис в тоалетната и да му позволи най-сетне да напусне „Кокошарника“.
Точно когато тръгна към завесата, пред него се появи висок слаб мъж, горе-долу на неговата възраст.
— Харесахте ли си момиче, сеньор?
Броуди го погледна. Мъжът носеше тесни панталони и широка черна копринена риза, под която вероятно криеше пистолета си. Очевидно беше от управата на заведението, или иначе казано — сводник.
— Всички изглеждат добре.
— Изберете си някое.
— По-късно. Засега се наслаждавам на гледката.
Мъжът се усмихна, разкривайки златни коронки.
— Отзад имаме специални момичета. Такива ли търсите?
— Може би.
— Нали вие сте американецът, който е питал колегата ми Пепе за младо момиче?
— Да… но не искам да се забърквам в незаконни неща.
Мъжът отново се усмихна.
— Аз съм Карло. Елате с мен. — Посочи завесата. — Имам няколко, от които да си изберете.
Е, помисли си Броуди, това беше част от плана — да плати на някое момиче, да го пита за американски амиго с татуирана змия и да научи какво друго знае то за въпросния гринго — дали пристига всяка вечер в десет, дали пие бира и дали отива в някоя задна стаичка, за да бъде напляскан или нещо такова. Но моментът не беше подходящ. Луис още беше в тоалетната, държеше онази си работа пред някакъв писоар и чакаше сеньор Броуди да го освободи от оръжието му, за да може да се пръждоса от това място.
— Трябва да се изпикая — каза Броуди. — Извинете.
Понечи да заобиколи сводника, но той хвана ръката му.
— Позволете да ви покажа пътя, сеньор Боуман. После ще идем да видим момичетата.
— Пуснете ръката ми.
Карло го пусна и кимна на някого зад Броуди. Броуди погледна през рамо и видя мъжа, който ги беше посрещнал на входа. Препречваше пътя му назад.
— Елате с мен — каза Карло. — Зная какво искате. Те не могат да дойдат при вас, затова вие трябва да идете при тях. Разбирате.
Броуди прецени ситуацията и реши да последва Карло, да се вмъкне в тоалетната, да вземе глока и да остави сводника да му покаже подбора момичета на „Кокошарника“.
— Колко? — попита той, както се очакваше от един клиент.
— Онова, което е останало в джоба ви, след като приятелят ми Лупе ви е претърсил — отвърна Карло.
Двамата се разсмяха. На Броуди му се прииска да фрасне Карло в топките, да се извърти и да изрита Лупе в чатала. Това определено щеше да му достави удоволствие за момента, но не ставаше за дългосрочен план.
— Искам момиче, което знае английски — каза той.
Преди Карло да успее да отговори, Лупе каза нещо на испански. Карло се разсмя и обясни:
— Казва, че няма нищо против да остане в стаята и да превежда.
Дори Броуди намери това за смешно, но не се усмихна.
— Да знае английски — настоя той. — Може би някое по-голямо момиче.
— Si. Имам Пия, която по цял ден гледа Си Ен Ен, за да учи английски. Можете да си говорите с нея за политика. Освен това има хубави цици — добави Карло.
Последното отново накара двамата да се разсмеят и Броуди усети дъха на Лупе във врата си. Погледна към завесата да види дали Луис не се е разтревожил достатъчно, че да излезе да го търси, но него го нямаше. Погледна полутъмния салон и видя, че неколцина клиенти, сред които онези от РБД-200, проявяват жив интерес към разговора между грингото, охранителя и сводника.
— Елате с мен, сеньор. Por favor.
