— Подозирам, че е много полезна. Трябва ти само умението да превеждаш поуките й на езика на действителния свят. Например — каза управителят като си свали салфетката от врата и я стовари върху масата, — нека да вземем нещо съвсем конкретно, като да изкарваш душичката на хората. — Той стана и тръгна към градината. Нел хукна след него. — Виждал съм те как си правиш упражненията от бойните изкуства — каза той и превключи на мощен глас за открито, глас, с който командващите се обръщат към бойните отряди. — Бойни изкуства означава да вадиш душичката на хората. Хайде сега да видим дали ще изкараш късмет с мен.
Последваха дълги преговори, защото Нел се опитваше да разбере дали управителят се шегува или не. Когато това свърши, тя седна на плочите и започна да си сваля обувките. Муър я гледаше с повдигнати вежди.
— О, това е направо страховито — подигра се той. — Всички злодеи трябва много да внимават да не срещнат малката Нел — освен ако не се случи така, че тя е с окървавените си обувки.
Нел направи няколко упражнения за разтягане на мускулите, без да обръща внимание на продължаващите подигравателни коментари от страна на управителя. После му се поклони, а той й махна с ръка пренебрежително. Тя застана в позата, на която я беше научил Доджо. В отговор на това Муър разтвори краката си с около два сантиметра повече, отколкото бяха преди, и изпъчи корема си напред, което очевидно беше предпочитаната поза в някоя тайнствена шотландска бойна техника.
Дълго време не се случи нищо, освен много танцуване. Което ще рече, че Нел танцуваше, а управителят се поклащаше разсеяно наляво-надясно.
— Ама какво е това бе? — попита той. — Ти да не би да знаеш само защита?
— Предимно, сър — отвърна Нел. — Мисля, че намеренията на „Буквара“ не бяха да ме научи как да нападам хората.
— Ха, че каква работа ще ти свърши това? — изломоти Муър и изведнъж протегна ръка и сграбчи Нел за косата — но не толкова силно, че да боли. Задържа я така няколко секунди, след което я пусна. — И това е краят на първи урок — каза той.
— Според вас трябва ли да си отрежа косата?
Управителят изглеждаше ужасно разочарован.
— О, не — отвърна той, — никога, ама никога недей да си режеш косата. Ами ако те бях сграбчил за китката — и той направи това, — щеше ли да си отрежеш ръката?
— Не, сър.
— Букварът ти учил ли те е, че хората може да те хванат за косата?
— Не, сър.
— А учил ли те е, че приятелите на майка ти ще те пердашат, а тя няма да те защитава?
— Не, сър, само ми е разказвал разни неща за хора, които правят злини.
— Това, че хората правят злини, е добър урок. Онова, което видя в моята къща преди няколко седмици — и Нел вече знаеше, че той говори за обезглавения войник по медиатрона, — е един пример за прилагането на този урок, но е твърде очевиден, за да е от полза. Обаче това, че майка ти не те защитава от приятелите си, ето в това има нещо по-недоловимо, нали?
След малко Муър продължи, като с тона на гласа си целеше да покаже, че са стигнали до завършващата фаза на урока:
— Нел, разликата между невежите и образованите хора се състои в това, че вторите знаят повече факти. Това обаче няма нищо общо с другото — дали са интелигентни или глупави. Разликата между глупавите и интелигентните хора — и това не зависи от степента им на образованост — е, че интелигентните могат да се справят с по-недоловимите неща. Не се объркват, когато попаднат в двусмислени, че дори и противоречиви ситуации — напротив, те очакват тъкмо това и са склонни да стават подозрителни, когато нещата изглеждат прекалено праволинейни. В лицето на твоя буквар ти имаш нещо, което ще те направи много образована, но той не може да те направи интелигентна. Това се учи от живота. Твоят живот до този момент ти е дал всички преживявания, от които се нуждаеш, за да станеш интелигентна, но просто трябва да се замислиш за тях. Ако не го направиш, няма да си добре от психологическа гледна точка. Ако обаче се замислиш за тях, ще станеш не само образована, но и интелигентна и тогава, след няколко години може би, ще ме накараш да съжалявам, че не съм с няколко десетилетия по-млад.
Управителят се обърна и влезе обратно в къщата си, като остави Нел сама в градината да обмисля значението на последната му реплика. Нел предположи, че тя е от ония неща, които се разбират по-късно, след като си станал интелигентен.
Карл Холивуд се върна от едномесечна командировка в Лондон, където беше ходил на гости у стари приятели, бе видял малко живи представления и бе направил лични контакти с някои от най-големите имена в интеракторския бизнес с надеждата по-късно да подпише някой и друг договор с тях. Когато се върна, цялата компания организира голямо парти за посрещането му в малкото барче на театъра. Миранда си мислеше, че се е справила великолепно с всичко.
На следващия ден обаче той я засече извън сцената.
