Напълно естествено е желанието на властимащите да потискат „дивия“ изследователски устрем. Дълга е историята на неограничаваното търсене на познания, пораждащо нежелана конкуренция. Силните на деня искат наличието на „безопасен хоризонт на изследванията“, даващ възможност за разработване само на онези продукти и идеи, които могат да бъдат контролирани, като най-важното е да позволяват на инвеститорите от своя приятелски кръг да задържат по-голямата част от печалбите. За жалост в свят, оставен на случайността и пълен с относителни променливи величини, не може да бъде осигурен споменатият по-горе „безопасен хоризонт на изследвания.“
Хедли Туек — върховен жрец и титулуван управник на Ракис — се чувстваше неподходящ за наскоро наложените му изисквания.
Градът Кийн бе похлупен от нощта, пълна с мъглата на пясъчния прахоляк, но множеството светоглобуси разпръскваха сенките в личната му стая за аудиенции. Дори тук, в сърцето на Храма, се чуваше далечният вой на вятъра — периодичното мъчение за планетата.
Помещението за аудиенции беше с неправилна форма, дълго седем метра и широко четири в по-просторния си край. Срещуположната страна бе почти недоловимо по-тясна. В същата посока и таванът се снижаваше под лек ъгъл. Завеси от меланжови нишки, както и паравани в светложълти и сиви тонове прикриваха несъответствията. Една от завесите бе спусната пред рог, който поемаше и пренасяше и най-слабите шумове в залата за аудиенции до слушатели извън нея.
Сега там бяха само Туек и Даруи Одрейди в качеството си на нов командващ на бене-гесеритския кийп на Ракис. Двамата се гледаха лице в лице през неширокото пространство, определено от меките зелени възглавници, на които бяха седнали.
Върховният жрец направи опит да прикрие гримасата си. Усилието разкриви обичайно придаващите му внушителност черти в издайническа маска. Бе се готвил много внимателно за тазнощния сблъсък. Опитни гардеробиери бяха раздиплили връхната му дреха по високата, леко пълна фигура. Дългите стъпала на краката му бяха обути в златисти сандали. Влагосъхраняващият костюм под дрехата беше само за показ, защото нямаше крачни помпи и джобни резервоари с цел да не се губи време за неприятните безкрайни реглажи. Подобна на коприни, сивата му коса бе сресана право към раменете — подходяща рамка за широкото лице с голяма, плътно очертана уста и масивна брадичка. Очите му внезапно придобиха доброжелателно изражение, което той бе копирал от дядо си. По същия начин беше погледнал и при влизането си в стаята за приеми, посрещайки Одрейди. Бе се почувствал едва ли не величествен, но сега внезапно го връхлетя усещането, че е гол и размъкнат.
Туек също преценяваше създалата се обстановка:
— Нищо повече от ерес — каза той.
— Но религията ви е само една сред множество други — парира Одрейди. — А при онези, които се връщат от Разпръскването, разцветът на схизми и други вярвания…
— Ние сме представителите на единствената права вяра! — настоя Туек.
Одрейди с мъка скри усмивката си:
Явно събеседникът ѝ се подвеждаше много лесно. Ако Сестринството бе право за Уаф, думите на Туек сигурно бяха довели до бяс тлейлаксианския Майстор.
Тя каза с дълбок и подчертано важен глас:
— Манифестът поставя въпроси, отнасящи се за всички — както вярващи, така и невярващи.
— Но къде е общото със Святото Дете? — запита Туек.
— Поиска да се срещнем във връзка с въпроси, засягащи…
— Именно! Не се опитвай да отречеш, че знаеш за мнозина, които започват да боготворят Шийена. Манифестът включва…
— Манифестът! Манифестът! Един еретичен документ, който ще унищожим. Колкото до Шийена, тя трябва да бъде върната изцяло на нашите грижи!
