Дюн (Том трети) полностью

Овладяването на принципите се задълбочи, но той така и не стигна до най-дълбоките корени. Очевидно бяха свързани с нещо, присъщо лично на него като човешко същество. То определяше с огромна мощ границите на поведението му — както към висшестоящите, така и към намиращите се по-долу в йерархичната пирамида. Лоялността се оказа ключов символ на смяната. Преданост и привързаност сменяха местата си нагоре-надолу, като оставаха само там, където имаше защо да се установи връзка. Тег знаеше, че посочените качества са намерили сигурно място в съзнанието му. Затова не хранеше никакви съмнения в подкрепата от страна на Тараза към всичко, с изключение единствено на обстоятелства, изискващи той да стане жертва заради оцеляването на Сестринството. Нещата идваха по местата си, тъй като последното условие беше пресечната точка на взаимната им преданост. .

Аз съм Таразиният башар. Ето какво казва кодексът.

Същият кодекс, който уби Патрин.

Надявам се да не си страдал, стари приятелю.

Отново спря под короните на дърветата. Изтегли бойния си нож от калъфката на ботуша и направи малък белег на най-близкото до него.

— Какво е това? — попита Лусила.

— Таен знак. Само подготвени от мен хора знаят смисъла му. И Тараза, разбира се.

— Но защо…

— Ще ти обясня по-късно.

Направи няколко крачки, преди да спре до друго дърво и да остави нов белег, приличен на одраскване от животински нокът, което съвсем естествено се вписваше в дивата природа наоколо.

После продължи пътя си с ясно очерталата се вече мисъл за току-що взето решение, свързано с Лусила. Плановете ѝ за Дънкан трябваше да бъдат отклонени. Налагаше се от всяка преценка и обективизиране, които ментатът бе сметнал за необходими, от гледна точка на безопасността и доброто състояние на момчето. Разбуждането на спомени, предхождащи състоянието му на гола̀, трябваше да стане преди впечатването на каквато и да е следа от страна на Лусила. Башарът знаеше, че никак няма да бъде лесно да ѝ попречи. Трябваше многократно да надмине себе си като лъжец, за да може успешно да се преструва пред света майка.

Задължително беше всичко да изглежда случайно и като резултат от естествено развитие на обстоятелствата. Впечатката не биваше да заподозре противопоставяне. Тег не хранеше почти никакви илюзии за успех при близък бой с предизвикана света майка. По-добре да я убие още сега. Мислеше, че поне с това ще може да се справи. Но какво ли щеше да последва! Тараза сигурно никога нямаше да приеме подобно кърваво дело като изпълнение на собствените ѝ заповеди.

Не, ще трябва да дебне за подходящ момент — да чака, да наблюдава и слуша внимателно.

Излязоха на малка открита площ, преградена недалеч пред тях от висока вулканична скала. Близо до нея растяха бодливи храсти и ниски дървета с шипове по клоните — тъмни петна на звездната светлина.

Тег зърна под храстите плътночерното очертание на пространство, позволяващо да се припълзи.

— Оттук нататък по корем — лаконично каза той.

— Мирише ми на пепел — отбеляза Лусила. — Нещо май е горяло тук…

— Ето го и мюрето — посочи само с поглед башарът. Малко под нас вляво има обгоряла площ — също като следите, които оставя не-кораб при излитане.

Чу се как светата майка бързо пое въздух с отворена уста. Ама че дързост! Ако Шуонгю решеше да въведе в играта претърсвач с прорицателска дарба (тъй като само в жилите на Дънкан предходниците му не бяха оставили от кръвта на Сиона, която да му служи като щит), всички следи щяха да водят до заключението че са минали оттук и са напуснали планетата с не-кораб, при условие че…

— Къде ни водиш всъщност? — попита тя.

— В не-сфера, останала от Харконите — отвърна Тег. — От хиляди години е тук и сега е наша.