И още една смразяваща мисъл: Майсторът от Тлейлакс бе чул всяка дума, изречена в малката зала за аудиенции!
Туек призова за защита Раздвоения Бог — Шай-хулуд. Ужасяващото човече зад тях бе заявило, че преговаря и от името на иксианците и Говорещите с риби. Беше представило безукорни документи. Това ли бяха „новите обстоятелства“, споменати от Одрейди? Нищо не можеше да остане задълго скрито от вещиците!
Върховният жрец не съумя да сдържи една зловеща тръпка при мисълта за Уаф с кръглата главица и святкащите очи, с чипия му нос и острите зъби, мигновено проблясващи зад усмивчица-фантом. Изглеждаше като уголемен образ на дете, докато не срещнеш погледа на онези очи и не го чуеш да заговори с пискливия си гласец. Туек си спомни думите на собствения си баща: „Тлейлаксианците казват страшни неща с детинските си гласчета!“
Одрейди се размърда на възглавниците. Мислеше за подслушвача отвън. Беше ли чул достатъчно? Сигурно и нейните внимателно вслушващи се агенти се питаха сега за същото. Светите майки винаги възпроизвеждаха по няколко пъти словесните двубои в търсене на подобрения и нови преимуществени позиции за Сестринството.
Подхвърли с възможно най-прозаичен тон:
— Милорде Туек, разговорът ни се подслушва от важна личност. Учтива ли е подобна тайнственост от нейна страна?
Върховният жрец затвори очи.
После ги отвори и пресрещна безизразния поглед на света майка. Приличаше на човек, готов да чака цяла вечност за отговор.
— Учтива ли? Аз… Аз…
— Покани този слушател да седне при нас — предложи Одрейди.
Туек прекара ръка по влажното си чело. Баща му и дядо му, Върховни жреци преди него, бяха създали и въвели готови отговори за множество типични случаи, но в тях липсваше каквото и да е указание за момент като този. Как да покани тлейлаксианеца? В една стая с… Той изведнъж си спомни, че никога не бе му харесвала миризмата, идваща от тлейлаксианските Майстори. Баща му също се бе оплаквал: „Миришат отвратително! Причината е в храната им.“
Одрейди се изправи и каза:
— Определено предпочитам да гледам онези, които слушат думите ми. Да отида ли сама и да поканя скрития слушател при…
— Моля те! — Туек остана седнал, но я спря с вдигане на ръка. — Бях поставен пред свършен факт с почти нулева възможност за избор. Дойде с документи от иксианците и Говорещите с риби. И каза, че ще ни помогне да върнем Шийена при…
— Да ни помогне ли? — Тя погледна надолу към потния жрец с искрено съжаление. Как може подобен човек да си мисли, че управлява Ракис?
— От Бене Тлейлакс е — каза Туек. — Казва се Уаф и…
— Милорде Туек, знам името му, а и защо е тук. Учудва ме само фактът, че си му дал възможност да шпионира…
— Нищо не шпионира! Просто преговаряхме. Искам да кажа, че има нови сили, с които сме длъжни да съобразим нашите…
— Какви нови сили? О, да, говориш за курвите от Разпръскването. Той довел ли е някоя от тях със себе си?
Преди Върховният жрец да отговори, отвори се страничната врата на помещението за аудиенции. Появи се Уаф с две следващи го творения от новите лицетанцьори.
— Само ти — каза Одрейди и го посочи. — Останалите не са били поканени, нали така, милорде Туек?
Запитаният неловко се изправи, явно отчел близостта ѝ, спомняйки си мигновено всички страхотии за физическата сила и уменията на светите майки. За объркването му допринесе и присъствието на лицетанцьорите. Те винаги го изпълваха с много лоши предчувствия.
Като се обърна към вратата, с опит да придаде на лицето си изражение на учтива покана, той каза:
— Само… Само посланик Уаф, моля.
Изречените думи буквално задраха в гърлото му. По-лошо не би могло и да бъде! Почувства се като разсъблечен пред множество присъстващи.
Одрейди посочи към възглавница близо до себе си.
— Уаф, нали? Моля, идвай и сядай.
Тлейлаксианецът я поздрави с кимване, сякаш я виждаше за първи път.
