Туек бавно се изправи и с мрачно изражение тръгна покрай стените на стаята за аудиенции, кършейки ръце:
— Моля ви! Тук са свети места. Грехота е да се говори за ереси, освен ако не се подготвя план за унищожението им. — После се обърна и погледна надолу към тлейлаксианеца.
— Нали не е вярно? Може ли вие да сте авторите на ужасния документ?
— Не е от нас — съгласи се Уаф.
Сега той се бе преместил доста встрани и отново представляваше подвижна цел.
— Знаех си! — Туек продължи да крачи зад двамата. Одрейди не сваляше поглед от Уаф. Бе сигурна, че той готви убийство!
Жрецът заговори иззад нея:
— Света майко, не разбираш колко несправедливо ни обиждаш. Почитаемият Уаф ни предложи да основем меланжов картел. Обясних му, че цената ни за вас остава същата, понеже една от вашите Сестри е била баба на Бога.
Тлейлакцианецът сведе глава в очакване. Жрецът трябваше да се върне на подходящо разстояние. Бог не биваше да допусне пропуск.
Туек застана зад Одрейди, свел поглед към Уаф. Внезапна тръпка разтърси възпълното му тяло. Тлейлаксианците бяха толкова отблъскващи и неморални. Не можеше да им се вярва. Как да приеме отреченото от Уаф за истина?
Без да отклони дори на йота втренчения си поглед от пратеника, Одрейди каза:
— Почитаеми Туек, не те ли привлича перспективата да увеличите дохода си?
Вече бе забелязала как Уаф леко премества десния си ръкав, нацелен към нея. Намеренията му бяха пределно ясни.
— Е, почитаеми — внезапно добави тя, — нашият тлейлаксианец възнамерява да убие и двама ни.
Не бе изрекла докрай думите си, когато Уаф мигновено вдигна ръце, опитвайки се да вземе на мушка две трудни за поразяване цели, при това намиращи се на разстояние една от друга. Подготвена за случващото се, светата майка успя да изпревари реакцията на мускулите му. Чу тихото изсъскване на стрелометите, но не почувства ужилване. Рязко изхвърли нагоре лявата си длан и с безпощаден удар счупи дясната ръка на Уаф. В същото време стъпалото на крака ѝ разтроши лявата му ръка.
Тлейлаксианецът изпищя.
Никога не бе подозирал подобна бързина у бене-гесеритка. Беше почти равна на показаната от почитаемата мама на иксианския конферентен кораб. Дори болката не му попречи да помисли, че трябва да съобщи за току-що констатирания факт: „При самоотбрана светите майки имат контрол върху байпасите на синапените връзки!“
Вратата зад Одрейди рязко се отвори. Лицетанцьорите на Уаф влетяха в стаята. Но комендантката вече се намираше зад Майстора им, хванала с две ръце неговото гърло.
— Спрете или ще го убия! — извика тя.
Лицетанцьорите замръзнаха.
Уаф се загърчи в ръцете ѝ.
— Мирувай! — заповяда му светата майка.
После погледна към Туек, проснат на пода вдясно. Една от стреличките бе поразила целта си.
— Уаф уби Върховния жрец — съобщи Одрейди на скритите си подслушвачи.
Лицетанцьорите продължаваха да я гледат с широко отворени очи. Лесно се забелязваше обзелата ги нерешителност. Същевременно тя веднага прецени, че не са в състояние да разберат колко добре пасва случката с интересите на Бене Гесерит: тлейлаксианец, попаднал в капана!
Одрейди се обърна към лицетанцьорите:
— Излезте в коридора заедно с оня труп и затворете вратата. Вашият Майстор постъпи глупаво. Ще сте му потребни, но по-късно. — А на Уаф каза: — В момента съм ти нужна повече от тях. Отпрати ги!
— Вървете — изхриптя той.
Тъй като лицетанцьорите не помръдваха, Одрейди добави:
— Ако не изчезнете веднага, ще го убия, а после ще се погрижа и за вас.
— Направете го! — изписка Уаф.
Лицетанцьорите приеха звука като заповед да се подчинят на своя Майстор. Ала светата майка долови още нещо в пискливото му гласче. Очевидно трябваше да бъде убеден в безполезността от самоубийствена истерия.
Когато остана насаме с него, тя извади празните оръжия от ръкавите му и ги сложи в джоба си. По-късно щяха да бъдат подложени на обстоен преглед. За счупените му кости нямаше голям избор, затова лично го приведе в кратко безсъзнание и ги намести. После импровизира шини от възглавници и ивици плат, откъснати от зелените калъфи на мебелите на Върховния жрец.
Уаф се събуди скоро. Простена, когато погледна към Одрейди.
— Хайде, сега сме съюзници — успокояващо каза тя.
На Уаф май му дойде прекалено. Трябваше му време, за да осмисли казаното. Все пак успя да се съсредоточи върху най-важното:
— Съюзници ли?
— Представям си колко трудно е било да се договориш с Туек — кимна тя. — Предлагат му се очевидни изгоди, а той дрънка безсмислици. Направи услуга на някои от жреците, като го уби.
— Сега слушат ли ме? — пак изписка тлейлаксианецът.
— Разбира се. Да поговорим за предложения от теб монопол върху подправката. Покойният вече Върховен жрец ми спомена за това. Нека се опитам по дедуктивен път да определя обхвата на твоята оферта.
— Ръцете ми… — изстена Уаф.
— Все пак си жив — напомни му Одрейди. — Бъди благодарен за мъдростта ми, защото можех и да те убия.
Той отвърна глава и рече:
