Комендантката почувства прилива на напрежение, залял малкото човече. Устните му трепнаха в подобие на озъбване. Оръжията не бяха извадени от ръкавите му. Готов ли беше да наруши договора, сключен между тях? Тя знаеше, че за него бе дошло време да разпали отново подозренията си с предишната сила, че и с по-голяма. Струваше му се, че е попаднал в капана на Таразините машинации. Толкова силно бе желанието му да получи за себе си майки за размножаване! Зловонието на феромоните извести за обзелите го дълбоки страхове. Следователно носеше в ума си своята част от съглашението — или поне някаква
— Милорд Туек ми каза, че сте, хмм, преговаряли… — поде Одрейди.
Говорейки, тя приклекна и се върна на мястото си, но краката ѝ останаха готови за действие при всеки намек за атака от негова страна.
Той погледна надолу към нея и към възглавницата, която му бе посочила. Бавно се отпусна с ръце, положени на коленете, и обърнати към Върховния жрец ръкави.
— Опитвах се да впечатля Върховния жрец Туек — каза тя — с важността на Манифеста на Атреидите за общите ни…
— Да, да, Атреиди! — процеди гневно споменатият, като почти се свлече на възглавницата. — Невъзможно е да е писан от Атреидес.
— Твърде убедителен манифест — кимна Уаф, подсилвайки допълнително очевидните страхове на жреца.
— Обещаното състояние на с’тори не може да бъде пренебрегнато. Много хора го приравняват с присъствието на своя бог.
Тлейлаксианецът я стрелна с изненадан и яден поглед.
— Посланик Уаф ми съобщи — обади се Туек, — че иксианците и Говорещите с риби са разтревожени от въпросния материал, но аз го уверих, че…
— Смятам, че можем да не включваме Говорещите с риби в сметката — прекъсна го Одрейди. — Те чуват Божия шум навсякъде.
Уаф долови неискреността в думите ѝ. Дали не му се надсмиваше? Разбира се, беше права за Говорещите с риби. Те бяха се отклонили толкова много от някогашния си култ на посвещение, че сега влиянието им се отчиташе като прекалено слабо, а и онова, което
Туек направи опит да се усмихне на тлейлаксианеца:
— Спомена, че ще ни помогнеш за…
— Въпросът остава за по-нататьк — отново го прекъсна Одрейди, защото бе длъжна да насочва вниманието му към документа, който толкова силно го безпокоеше. После предаде със свои думи пасаж от Манифеста:
— „Именно вярата ви — и по-точно системата на вашите вярвания — господства над света, който обитавате.“
Той разпозна казаното. Бе прочел ужасното писание. Там се твърдеше, че Бог и всичко, изречено от Него, са само думи, които хората са сътворили. Недоумяваше как би следвало да отговори. Никой Върховен жрец не може да остави без реакция подобно твърдение!
Но преди той да намери нужния отговор, Уаф размени поглед с Одрейди по начин, за който бе сигурен, че ще бъде изтълкуван правилно. Светата майка не можеше да направи друго, бидейки самата себе си.
— Грешката на погледа в бъдното… — каза тлейлаксианският Майстор. — Нали така е споменато в документа? Не се ли говори там, че умът на вярващия е в застой?
— Съвършено вярно! — възкликна Туек, благодарен за намесата, чрез която бе предадена същността на опасната ерес.
Уаф не му обърна внимание, а продължи да гледа право в очите Одрейди. Нима в Бене Гесерит мислеха, че проектът им е неразгадаем? Нека сега се сблъскат с мощ от по-висш порядък. Защото тази вещица тук се мисли за много могъща! В Сестринството не можеха да знаят, че Всесилният пази бъдещето на шериата!
Не беше лесно обаче да се спре Туек, който продължи с коментарите си:
— Манифестът се нахвърля върху всичко свято за нас! И се шири навсякъде!
— Използвайки помощта на тлейлаксианците — вметна Одрейди.
Уаф повдигна ръкавите си, насочвайки скритите там стреломети към Върховния жрец. Поколеба се само защото видя, че светата майка е разбрала част от намеренията му.
Туек премести погледа си от единия към другия. Наистина ли комендантката ги бе обвинила? Или всичко беше пореден трик на Бене Гесерит?
Одрейди забеляза колебанието на Уаф и разпозна причината. Вглъби се в себе си, търсейки отговор на подбудите, определили поведението му. Какво предимство щяха да получат тлейлаксианците, ако убиеха Туек? Очевидно човечето целеше да замени Върховния жрец с някой от лицетанцьорите си. Но какво щеше да спечели?
В старанието си да отвоюва време, тя каза:
— Би трябвало да си много внимателен,
— Предпазливостта определяла ли е някога отношението към нещата и потребностите от жизнена необходимост? — попита Майсторът.