— Щеше да е по-добре.
— Не и за Бене Тлейлакс и определено не за Сестринството — меко възрази тя. — А сега — на въпроса. Обещал си на Ракис от новите летящи комбайни за прибиране на подправката, които само докосвали повърхността на пустинята с помитащите си глави.
— Подслушвала си! — обвини я Уаф.
— Грешиш. Предложението е твърде привлекателно, тъй като съм сигурна, че иксианците ги предоставят безплатно, водени от собствени съображения. Да продължавам ли?
— Каза, че сме съюзници.
— Монополът ще принуди Сдружението да закупи от Икс още навигационни машини… И така то ще попадне във вашата мелачка.
Уаф вдигна глава, за да я погледне. Движението предизвика силна болка в строшените му ръце и го накара да изстене. Въпреки това обаче продължи да се взира в Одрейди изпод почти плътно спуснатите си клепачи. Нима вещиците наистина вярваха, че са запознати с обхвата на тлейлаксианския план? Едва ли смееше да се надява, че Бене Гесерит е попаднал в подобно заблуждение.
— Разбира се, нямам предвид цялостния ви план — каза Одрейди.
Уаф отвори широко очи. Прозираше в мислите му!
— Опозорен съм — каза той. — Запазвайки живота ми, ти спаси нещо безцелно. — И отново сведе глава.
Одрейди пое дълбоко дъх.
Наведе се ниско към Уаф и пошепна в ухото му:
— Шериатът още има нужда от теб.
Тлейлаксианецът тежко изпъшка.
Светата майка отдръпна назад тялото си. Болезнената му въздишка бе казала всичко. Анализите бяха верни.
— Смятате, че сред онези от Разпръскването имате по-добри съюзници — изгледа го с едва забележим укор и попита: — Свинохлата влиза ли в съюз с боклука… сиреч може ли да се вярва на почитаемите мами и на хетери от същата пасмина?
Уаф бе чувал същия въпрос само в кехла. Той пребледня; дишането му стана накъсано и повърхностно. С всички сили се опитваше да не обръща внимание на болката в ръцете си.
— Може ли някой от нас да не си дава сметка за множеството преимущества от съюз между Бене Тлейлакс и Бене Гесерит? — запита Одрейди.
Умът на Уаф изпадна в пълен безпорядък. Само за миг успяваше да поотдалечи режещата болка в ръцете си. Безкрайно крехък бе моментният покой! Язвителна злъч просто напираше към върха на езика му.
— Аха! — възкликна Одрейди. — Чу ли? Жрецът Крутансик и фракцията му са вече пред вратата. Те ще предложат един от лицетанцьорите ти да приеме образа на починалия Хедли Туек. Всеки друг избор би довел до по-голяма бъркотия, Крутансик е твърде умен мъж, съзнателно стоял досега в сянка. Чичо му Стирос се е постарал да го подготви достатъчно добре.
— Каква е ползата за Сестринството от нас като съюзници? — съумя да попита Уаф.
Одрейди се усмихна. Вече можеше да каже истината. Тя винаги оставаше много по-лесно използван и нерядко най-силен аргумент.
— Оцеляването ни, изправени пред бурята, която се надига сред някога Разпръсналите се — тихо рече светата майка. — Както и опазването на Тлейлакс. Най-малко бихме искали да погинат онези, които съхраняват
Уаф едва не се присви от страх. Колко открито го каза! И в същия миг разбра. Какво че ги чуват и други? Те не можеха да надзърнат в тайните, пораждащи тези думи.
— Нашите майки за разплод са готови и те очакват — добави Одрейди, погледна го настойчиво и направи с ръка знака на жрец на Зенсуни.
Уаф почувства как обръчът, стегнал плътно гърдите му, внезапно се отпуска. Неочакваното, немислимото,
Бюрокрацията унищожава инициативата. Почти няма друго, което бюрократите да мразят повече от нововъведенията, особено от онези, даващи по-добри резултати в сравнение със старите практики и шаблони. Усъвършенстванията винаги са причина стоящите на върха да изглеждат неспособни и абсурдни. А кой би се радвал на подобен образ!
