Докладите, сборните отчети и съобщенията със случаен характер лежаха подредени на дългата маса пред седналата Тараза. Централата на Дома на Ордена спеше дълбоко с изключение на нощната стража и службите за поддържане на съоръженията в експлоатационна изправност. Единствено познатите звуци проникваха в личните помещения на старшата света майка. Над масата ѝ кръжаха два светоглобуса, окъпващи в жълта светлина тъмната повърхност на дървото и подредените листа от ридулианова хартия. Прозорецът отвъд бе тъмно огледало, отразяващо стаята.
Над масата трепкаше и холопрожекционно устройство, чийто екран продължаваше да подава поисканото още и още късчета информация.
Тараза не вярваше особено на архивистите, но същевременно добре осъзнаваше противоречивото си отношение по въпроса, защото разбираше колко необходими и важни са потоците от данни. Погледнато отвън, събраното в Архива на Дома на Ордена можеше да бъде оприличено единствено на джунгла от съкращения, специални означителни системи, кодирани притурки и бележки под линия. Нерядко материал от подобно естество бе тълкуван и превеждан с помощта на ментат, или — което беше възможно най-лошото — самата тя трябваше да задълбава в Другите Памети. Разбира се, всички архивисти бяха и ментати, но Тараза не се чувстваше напълно сигурна с тях. Никога не биваше да се разчита на пряка консултация с Архивните Записи. Голяма част от превода и тълкуванията, подадени от източника, трябваше да бъдат приемани, доверявайки се на изпълнителите, или (нещо отвратително!) налагаше се да разчита на механичното търсене посредством холосистема. Тогава пък възникваше зависимост от страна на онези, които поддържаха системата. Казано с други думи, на работния персонал се даваше повече власт, отколкото Тараза бе склонна да му предостави.
Светата майка ненавиждаше състоянието на зависимост. Вярно, подобно признание действаше и обезсърчително; припомняйки ѝ колко нищожен бе броят на ситуациите в развитие, чиито резултати се покриваха точно с предварителните ѝ представи. Дори в най-добрите ментатски преценки за бъдещи възможности се натрупваха грешки, стига времето да е достатъчно много…
Въпреки всичко и по-незначителните ходове на Сестринството изискваха справка с Архива и безкрайни анализи. Дори обичайната търговия го налагаше. Често тя посрещаше въпроси от този род с раздразнение. Да сформират ли еди-каква си група?… Да подпишат ли предлагания договор?…
По време на съвещание винаги идваше момент, когато трябваше да обяви решението: „Анализът на архивист Хестерион е приет.“ Или както нерядко се случваше: „Докладваното от архивиста се отхвърля, тъй като не се отнася за случая.“
Тараза се приведе напред, за да огледа холографското изображение, озаглавено: „Възможен размножителен план за Обекта Уаф.“
Прехвърли числовите означения, отбелязващи генните диаграми на клетъчните образци, изпратени от Одрейди. Ноктовите отрезки рядко бяха достатъчни като материал за сигурен анализ, но комендантката се беше справила добре, ползвайки наместването на счупените кости. Едва-едва поклати глава след огледа на данните. Явно и това потомство нямаше да се различава от предишните опити, извършени в Бене Гесерит с обекти от Тлейлакс — женските индивиди не подлежаха на сондиране на паметта, а мъжките както винаги представляваха непроницаема и противна бъркотия.
Старшата света майка се облегна и въздъхна. При използване на базата данни за размножителния процес небезизвестната система на препратките налагаше оперативна работа с направо смайващи размери. Официалното ѝ наименование беше: „Асоциация за наследствена съпоставимост“ — АНС за работещите с Архива. Сестрите обикновено я наричаха „Архив на разплодни жребци“, което, макар и вярно, не можеше да предаде точната характеристика, включена в официалната заглавка. Тя се разпореди да бъде направена преценка за възможностите в случая Уаф за триста поколения — достатъчно от гледна точка на практическите цели. Триста основни генетични линии (както при Обекта Тег — с право и съребрено родство) се бяха оказали доволно надеждни за обхват от хиляди години. Инстинктът ѝ сочеше безполезността от по-нататъшна загуба на време.
Заля я внезапен и силен пристъп на умора. Обхвана с две ръце главата си и я положи за малко на масата, усещайки хладината на дървото.
— Доводите на опозицията не можеха да бъдат размествани и претупвани от архивната прах.
