Дюн (Том трети) полностью

Самата тя бе обладана от подобно любопитство. „Накъде ни води нещото под нас“! Очевидно не към Кийн. Светата майка вдигна глава и погледна покрай Шийена. Право пред тях на хоризонта се намираше красноречиво говорещата сама за себе си вдлъбнатина в каменната преграда — мястото на срутването на Тирана от приказната плетеница на древния мост.

Мястото, за което бе предупредила Другата Памет. Внезапното откритие сякаш блокира ума ѝ. Веднага схвана смисъла на ставащото. Тиранът бе загинал на определено от самия него място. Множество смърти бяха оставили отпечатъка си тук, но неговата имаше несравнима величина. Бе направил внимателен избор на маршрута при пътуването си. Колкото до Шийена, не тя беше наредила на червея да тръгне натам. Чудовището се движеше по свое желание. Магнитът на безкрайния сън, бленуван от Тирана, го привличаше обратно към точката, където сънят бе започнал.

Заниманията в залата за практически упражнения, намираща се в не-сферата, продължиха дълго. Дънкан стоеше в подвижната клетка и определяше хода на тренировката, взел непреклонно решение да не я прекъсва, докато новото му тяло не усвои реакцията на противодействие в седемте основни бойни пози при нападение от осем страни. Зеленият му гащеризон бе потъмнял от пот. Двайсетина дни стояха на все същия урок!

На Тег не му беше чужда старата система от умения, възстановявана тук от гола̀та, макар че я познаваше с някогашните различни наименования и последователност. Преди да задълбаят в нея, башарът се съмняваше в превъзходството на съвременните методи. Сега обаче бе убеден, че Дънкан създава нещо съвсем ново — комбинация от старите познания с наученото в кийпа.

Възрастният мъж седеше пред командното табло едновременно като наблюдател и участник. Таблата, привеждащи в действие опасните сили на въображаем противник в текущото занимание, трябваше да минат през мисловна пренастройка и приспособяване от негова страна, но той вече бе усвоил достатъчно добре всичко и водеше атаката с лекота, нерядко пораждаща истинско вдъхновение.

От време на време в залата надничаше Лусила, очевидно обхваната от тих гняв. Наблюдаваше за малко и си тръгваше, без да каже нито. Тег не знаеше какво точно прави Дънкан с Впечатката, но имаше чувството, че разбуденият гола̀ води игра на разтакаване с прелъстителката си. Башарът разбираше добре, че тя няма да допусне продължително бавене на топката, но нещата бяха извън възможностите му да се намеси. Дънкан вече не беше „твърде млад“. Притежаваше разума на зрял мъж и достатъчно опит, за да взима решения. Двамата бяха на площадката от сутринта, само с едно прекъсване. Зъбите на глада все по-настойчиво се впиваха в Тег, но и той не беше склонен да прекрати заниманието. През днешния учебен ден уменията на Айдахо бяха достигнали до ново качествено равнище и продължаваха да се подобряват.

Седнал на неподвижната седалка пред контролното табло в клетката, наставникът разтегли атакуващите сили в сложна маневра, нанасяйки едновременно удари отляво, отдясно и отгоре.

В Оръжейната сбирка на Харконите изобилстваха екзотични оръжия и тренажори, някои от които Тег различаваше само по описанията в исторически справки и отчети. Докато гола̀та очевидно познаваше всичко толкова отблизо, че будеше неволната му възхита. Част от предприетата сега атака с въображаеми противници беше от страна на ловци-преследвачи, настроени за проникване в защита(#).

— Автоматично се забавят, за да пробият силовото поле — обясняваше Дънкан с младежки-зрелия си глас. — Разбира се, щом ударът е прекалено бърз, зашитата го отблъсква.

— Ризници от подобен тип почти излязоха от употреба — каза башарът. — Тук-там ги ползват като спортни пособия, но инак…

Дънкан контрира с рипост, чиято бързина почти скри направеното от него движение; три ловци-преследвачи паднаха на пода, повредени до степен, която налагаше работа в отсека за ремонт и поддържане в не-сферата. Той излезе от клетката, като намали оборотите на системата и дойде пак при Тег с ускорено, но леко дишане. Погледна покрай башара, усмихна се и кимна. Тег моментално се обърна, но зърна само крайчеца от дрехата на Лусила.

— Също като при двубой — ухили се гола̀та. — Тя се опитва да се вклини в защитата ми, а аз контраатакувам.

— Внимавай — предупредително каза Тег. — Лусила е пълноправна света майка.

— Башар, по мое време познавах неколцина от тях.