Дюн (Том трети) полностью

Светата майка поемаше ритмично дъх с онова темпо, с което една бене-гесеритка бе научена да концентрира силите си. Ако краят ѝ беше дошъл, поне знаеше, че е изпълнила заповедите на Тараза. Да, старшата майка щеше да научи всичко за поведението ѝ от наблюдаващите ги отгоре.

— Здравей, Шейтан — каза Шийена. — Доведох със себе си света майка и тлейлаксианец.

Уаф падна на колене и се поклони. Одрейди мина покрай него и застана до момичето. Дишаше дълбоко. Лицето му пламтеше. Дочу се припукването на претоварените системи във влагосъхраняващите им костюми. Горещият въздух наоколо, плътно напоен с дъх на канела, бе изпълнен със странни звуци и шумове, над които се извисяваше монотонният тътнеж на пламъците в неподвижния червей.

Уаф застана до Одрейди с поглед, впит в чудовището, подобно на изпаднал в транс свещенослужител.

— Тук съм — прошепна той.

Комендантката го изруга наум. Всеки случаен шум би могъл да предизвика звяра. Със стопроцентова сигурност знаеше какво мисли сега дребосъкът: „Никой тлейлаксианец не е стоял толкова близо до потомък на неговия Пророк. Дори жреците от Ракис не са го правили!“ Шийена посочи с дясната си ръка надолу и каза:

— Слез до нас, Шейтан!

Червеят наведе зейналата си паст и огнената ѝ яма запълни скалното дефиле пред тримата.

Гласът на момичето прозвуча малко по-високо от шепот:

— Майко, виждаш ли как ми се подчинява?

Одрейди чувстваше, че девойката управлява поведението на червея с някакъв скрит пулсиращ език, разбираем само за нея и за чудовището. Напълно свръхестествено явление!

Внезапно Шийена обяви с непривично дързък глас:

— Ще поискам от Шейтан да ни позволи да го яхнем!

После залази нагоре по подветрената страна на дюната.

Огромната паст веднага се вдигна, следвайки движенията ѝ.

— Стой там! — извика момичето и червеят спря. Светата майка вече можеше да прецени, че не в думите бе заложена командата, а в нещо друго… Нещо друго…

— Майко, ела с мен — повика я Шийена. Прибутвайки Уаф пред себе си, Одрейди изпълни нареждането. Двамата запълзяха по склона. Разместен пясък се срина до чакащия червей и запълни тясната клисура. Постепенно изтъняващата му опашка спокойно почиваше, навита по гребена на дюната. Шийена ги поведе с леко подтичване до самото ужасно същество. Там тя се хвана за водещия ръб на един от пръстените по набраздената повърхност и запълзя нагоре.

Одрейди и Уаф я последваха, макар и по-бавно. На светата майка ѝ се стори, че сгорещената повърхност на червея е от неорганична материя. Напомняше нещо, сътворено от иксианците.

Девойката продължаваше напред по гърба; накрая приклекна точно зад устата, където пръстените стърчаха широки и дебели.

— Ето така — каза тя, приведе се и се вкопчи във водещия ръб на един пръстен, като го повдигна леко, показвайки лежащата отдолу розова мекота.

Уаф веднага изпълни нареждането ѝ, докато Одрейди се движеше по-предпазливо, трупайки впечатления. Повърхността на пръстена беше твърда като скала и покрита с малки вдлъбнатини, подобни на инкрустация. Допря пръсти до меката материя под водещия ръб. Едва-едва пулсираше. Цялата повърхност около тях се повдигаше и спускаше с почти недоловим ритъм. Дочуваше леко пристъргване при всяко подобно движение.

Шийена удари със стъпало по тялото на червея.

— Тръгвай! — заповеднически каза тя.

Чудовището не реагира.

— Моля те — със съвсем друг тон рече момичето.

Одрейди долови отчаянието в гласа му. Явно вярваше много на своя Шейтан, но светата майка знаеше, че му е било позволено да го язди само при първата им среща. Бе чула цялата история от обърканите жреци, ала тя не подсказваше с нищо какво може да се случи сега, дори още в следващия момент.

Червеят тръгна изведнъж. Рязко надигна главата си, изви вляво и описа крива с малък радиус, за да излезе от скалистото дефиле, след което пое в откритата пустиня, в противоположна на Дар-ес-Балат посока.

— Движим се с Бога! — извика Уаф. Интонацията на неговия глас стресна Одрейди. Какво буйство! Отново почувства силата на вярата му. Над главите им се носеше пляс-плясът на следващите ги орнитоптери. Вятърът, причинен от движението им, минаваше покрай тях, напоен с озон и характерните мириси на горящата пещ, бълвайки от напредващото със стържещ шум чудовище.

Светата майка хвърли през рамо поглед към топтерите, давайки си ясна сметка с каква лекота враговете им биха могли да отърват планетата от едно неприятно и заядливо дете, не по-малко досадна света майка и презрян тлейлаксианец — и тримата бяха страшно уязвими в настоящия момент насред откритата пустиня. Знаеше, че жреческата клика би могла да направи подобен опит, надявайки се, че за пътуващите с тях наблюдатели от свитата на Одрейди ще бъде прекалено късно, за да предотвратят насилието.

Достатъчно големи ли бе любопитството и страхът им, да се въздържат?