Дюн (Том трети) полностью

Одрейди усети в дробовете си горещината на въздуха. Чуваше и звука от топтерите високо зад себе си. Можеше да долови дори натиска на наблюдаващите я очи. Какво ли виждаха те от височината на своята позиция? Долу все още имаше само пустиня. Шийена ги бе довела дотук с бързо подтичване, без дори да се опитва да скрие шума и звуците от прехода им, и без имитацията с влачене на краката за умишлено избягване на ритмичния ход.

— Там долу — каза тя, сочейки дъното на каменния път. Плъзна се по дюната, като балансираше с усилие в разрития пясък. На дъното спря до скален блок, висок поне два пъти колкото нея.

Уаф и Одрейди също пристигнаха и застанаха редом.

Подветрената страна на друг гигантски бархан, дъговидно извит като гърба на кит, се издигаше до тях в сребристосиньото небе.

Светата майка използва почивката, за да възстанови кислородния си баланс. Лудешкият бяг бе наложил големи изисквания към плътта. Направи ѝ впечатление зачервеното лице на Уаф и тежкото му дишане. Упоритата канелена миризма бе потискаща в тясното пространство в което се намираха. Тлейлаксианецът подсмръкна и разтърка носа си с опакото на дланта. Шийена се изправи на палеца на единия крак, завъртя се и рязко пое напред, отдалечавайки се на десетина крачки по каменното дъно. Стъпи на пясъчния склон на външната дюна и вдигна двете си ръце към небето. Първоначално бавно, а после с нарастващо темпо започна да танцува, като се придвижваше нагоре по пясъка. Одрейди разпозна дошлите от древността движения на танца, останал почти без промяна от времената на свободните — Отдаване на почит към Шай-хулуд. Разбира се, девойката би казала, че го посвещава на Шейтан. С нищо не напомняше за другия, който светата майка бе наблюдавала на Големия площад в Кийн. Шийена не правеше какъвто и да е опит да прикрие ритъма на движенията си. Напротив, подчертаваше всяка своя стьпка по пясъка. Звукът от топтера над тях се усили.

— Слушайте! — извика момичето, без да спре да танцува.

Очевидно искаше да привлече вниманието им към нещо различно от летателните апарати. Одрейди завъртя главата си така, че двете ѝ уши да са насочени към новия звук, вече ясно доловим в лабиринта от безредно разхвърляни скали.

Почти звънтящият съсък, идващ изпод земята и приглушен от пясъка, се усилваше със смайваща бързина. С него нахлуваше и топлината на непрестанно загряващия се бриз, понесъл се по извивките на каменния път. Съсъкът премина в рев. Внезапно зейна гигантска уста, опасана с кристални зъби, която се извиси на дюната точно над Шийена.

— Шейтан! — изкрещя момичето, без да нарушава ритъма на танца. — Тук съм, Шейтан!

Светата майка гледаше с широко отворени очи нагоре към почти скритата в огън паст. След бърза справка със събраното в паметта ѝ и видяното отчасти прецени дължината на червея, най-малко на шейсет метра! Какво ли щеше да стане сега? Нямаше никаква възможност за спасение. Всичко зависеше от прищевките на чудовището и от властта, която Шийена имаше над него…

След като се разположи по гребена на дюната, червеят обърна устата си надолу, към повикалата го. Около краката ѝ се срина купчинка пясък и тя бе принудена да спре танца си. Миризма на канела заля цялото каменно дефиле. Извисилият се над тях червей вече бе престанал да се движи.

Прехласнатата Одрейди съсредоточи вниманието си в пламъците, кълбящи се иззад пръстена от кристални зъби.

— Пратеник на Бога — пошепна Уаф.

Горещината изсуши изпотената открита част от лицето на светата майка и предизвика звучното изхвърляне на газова смес от автоматичното устройство за изолация на влагосъхраняващия ѝ костюм. Тя пое дълбоко въздух, за да идентифицира съставките на основния фон от канелен мирис. Въздухът наоколо остро лъхтеше на озон и явно беше наситен с кислород.

Ако оцелея, впечатленията ми ще бъдат важни — помисли Одрейди с максимално изострени сетива.

Да, събираните в момента данни бяха ценни. Може би някой ден други щяха да ги използват.

Шийена се отдръпна гърбом от сринатия пясък и стъпи на откритата скална повърхност. Затанцува отново с все по-буйни движения, като отмяташе главата си при всяко завъртане. Косата ѝ се увиваше като бич около лицето и всеки път, когато заставаше очи в очи с червея, тя изкрещяваше:

— Шейтан!

Чудовището отново помръдна предпазливо напред, като дете, попаднало на непознато място. Плъзна се от гребена на дюната и обви откритата скална повърхност под нея, изнасяйки горящата си паст на две-три крачки и малко над самата Шийена.

Когато звярът застана неподвижно, Одрейди можеше да добие пълна представа за огромната пещ, бучаща във вътрешността му. Не беше в състояние да откъсне поглед от ярко светещите там оранжеви пламъци. Приличаше на пещера, обхваната от загадъчен огън.

Шийена спря своя танц. Със свити юмруци, притиснати встрани до тялото ѝ, тя се загледа отново в чудовището, което бе призовала.