Дюн (Том трети) полностью

Той обходи с поглед във височина и околовръст покритото с тъмна облицовка харконско гнездо. Арабески бяха изрязани по стените и тавана, а мозаечните кубчета на пода също бяха подредени в причудливи изображения. Чудовища и великолепно очертани човешки тела общуваха помежду си през тънки отграничаващи ги линии. Само някакво бледо подобие на ухажване ги разделяше едни от други.

Погледна към тялото, подготвено за него от тлейлаксианците в аксолотловите им резервоари. В дадени моменти имаше странни усещания за това тяло. Явно е бил мъж с голям опит до последния миг, за който можеше да си спомни, преди да започне живота си като гола̀, когато е отбивал ято налитащи сардаукарски воини, за да даде на младия си дук възможност да се спаси.

Неговият дук! Тогава Пол не е бил по-стар от сегашните му години. Но вече подготвен по начина, по който Атреидите винаги са били възпитавани — преданост и чест над всичко.

Както са подготвили и мен, след като са ме спасили от Харконите.

Нещо в него пазеше ясно напомняне за дължимото от онова време. Познаваше източника. Както и естеството на процеса, запечатал го в личността му.

Там и бе останало.

Погледна кахления под. По дължината на преградата на съблекалнята бе нареден надпис. С една част от себе си той разпозна в него нещо много старо, останало от времето на Харконите, а с друга го разчете като твърде познатия галахски(#) език:

„ТЪРКАЙ СЛАДКО, ТЪРКАЙ СВЕТЛО ТЪРКАЙ ЧИСТО ТЪРКАЙ“

Древният надпис продължаваше по цялата обиколка на помещението, сякаш предназначението на думите бе да създадат внушение, което според спомените на Дънкан изглеждаше твърде странно за манталитета на Харконите.

Над вратата към душовете имаше друг надпис:

„ИЗПОВЯДАЙ ДУШАТА СИ И НАМЕРИ ЧИСТОТА“

Можеше ли да съществува съвет с религиозно съдържание в харконско укрепление? Дали надписите се бяха променяли през вековете, последвали смъртта му? Беше му трудно да повярва. Навярно строителите са сметнали, че думите са подходящи.

По-скоро почувства, отколкото чу влизането на Лусила. Изправи се и закопча туниката, която взе от неентропните складове (след като бе смъкнал всички харконски отличителни знаци!)

— Сега какво? — запита, без да се обръща.

Тя погали плата по дължината на лявата му ръка. преди да изрече:

— Вкусовете на Харконите са били като на заможни люде.

— Ако пак ме докоснеш, без да съм ти разрешил — каза спокойно той, — ще се опитам да те убия. И ще го направя с толкова желание, че най-вероятно е ти да ме изпревариш.

Лусила се отдръпна.

Айдахо погледна дълбоко в очите ѝ и добави:

— Не съм някакъв жребец, нарочен за вещиците!

— Мислиш ли, че това искаме от теб?

— Никой не ми е казвал какво искате от мен, но действията ти говорят достатъчно!

Беше спокоен и се чувстваше в изгодна позиция. Несъбуденото в него се раздвижи и ускори пулса му.

Светата майка го огледа много внимателно. Проклет да е Майлс Тег! Не беше очаквала подобна съпротива. Искреността на момчето не подлежеше на съмнение. Думите бяха станали безполезни. А вече имаше имунитет и по отношение на Гласа.

Истината.

Единственото оръжие, с което разполагаше.

— Дънкан, не знам точно какво очаква от теб Тараза, когато се озовеш на Ракис. Мога само да предполагам, но нищо чудно догадките ми да се окажат неверни.

— Тогава започвай с тях.

— На Ракис има едно момиче, току-що навлязло в пубертета. Червеите ѝ се подчиняват. По някакъв начин Сестринството трябва да включи нейния талант в склада на собствените си дарования.

— Какво бих могъл аз…

— Бъди сигурен, че ако знаех, щях да ти кажа.

Отчаянието в гласа ѝ му позволи да долови искреността на думите.

— А какво трябва да стори твоят талант в случая? — попита той.

— Само Тараза и съветниците ѝ са наясно.

— Искат да ми надянат примка или нещо друго, от което да не мога да избягам!

Тя сама бе вече стигнала до същия извод, но не очакваше от него да го съзре толкова скоро. Зад младежкото лице явно се криеше ум, чийто обхват на работа още не ѝ бе известен…

— Дръж червеите под контрол и ще възродиш старата религия — разнесе се гласът на Тег откъм вратата.

Не го чух да влиза!

Лусила рязко се обърна. Башарът бе застанал с един от лазестрелите-антики на Харконите, преметнат небрежно върху лявата му ръка, но дулото бе насочено право към нея.

— Само за да съм сигурен, че чуваш какво ти казвам — рече той.

— Отдавна ли се беше заловил с чуване?

Ядният ѝ втренчен взор не го накара да промени спокойното изражение на лицето си.

— От момента, в който призна, че не знаеш какво очаква Тараза от Дънкан. Също като мен. Но аз мога да стъкмя някоя и друга преценка на бъдещи възможности, нали съм ментат. Нито една от тях не е окончателна все още, обаче във всяка има правдоподобни предположения. Кажи ми, ако не е вярно.

— За какво?

Той погледна към Дънкан.

— Едно от нещата, които са ти заръчани, е да го превърнеш в неотразим завоевател за повечето жени.