И може би правеха някои предположения:
Причината беше много по-проста — любопитство.
Преходът на червея, съпроводен със силен съсък, можеше да бъде оприличен на борбата на кораб с издигнали го вълни. Само сухият кремъчен мирис на прегрят пясък, носен от гонещия ги вятър, го опровергаваше. В ширналата се отвсякъде открита пустиня километър подир километър следваха извитите като гръб на кит дюни, редуващи се подобно на океански вълни.
Уаф бе притихнал отдавна, коленичил като смалено копие на позата на Одрейди с вперен напред поглед и безизразно лице. Последното му изявление гласеше: „Бог пази вярващия в часа на изпитанието ни!“
Одрейди мислеше за него като за живо доказателство, че достатъчно силният фанатизъм може да се запази хилядолетия. Зенсуни и старите суфити бяха оцелели в тлейлаксианска среда. Също като смъртоносен микроб, който е дремел хиляди години в очакване на гостоприемника, приел да подхранва вирулентността му.
Гаранцията за успех беше Света Шийена. А момичето бе седнало върху един пръстен на своя Шейтан с дръпната нагоре роба, излагаща на показ тънките крака. Стискаше с две ръце пръстена.
Споменала бе, че първият път червеят я е пренесъл до град Кийн. Защо точно там? Може би просто бе я отвел при себеподобните й?
Сега създанието под тях със сигурност имаше друга цел. Шийена бе престанала да си задава въпроси, а Одрейди ѝ нареди да мълчи и да практикува транс на ниско равнище. Най-малкото щяха да бъдат сигурни, че всяка подробност от преживяното лесно ще бъде извикана от паметта ѝ по-късно. Тогава навярно биха могли да разберат дали нямаше скрит език между момичето и Червея.
Светата майка вдигна поглед към хоризонта. Останките от основата на древната стена, опасвала някога Сарийър, се намираха само на около пет километра. Хвърляха сенки по дюните, което подсказваше, че са по-високи от предварителната ѝ представа за тях. А клисурата, където Тиранът се бе срутил от своя мост в река Айдахо, лежеше вдясно, най-малко на три километра от маршрута им. Сега там нямаше никаква река.
Уаф се размърда до нея.
— Господи, вслушвам се в Твоя призив — изрече той. — Уаф на Ентио се моли в Светото Твое Място.
Одрейди извъртя поглед към него, без да помръдне главата си.
— Шейтан забавя хода си — наруши мълчанието Шийена.
Останките от древната стена препречваха пътя им.
Извисяваха се най-малко на петдесет метра над най-високите дюни. Червеят свърна леко вдясно и се придвижи между два гигантски скални блока. После спря. Дългият му опръстенен гръб легна успоредно на почти напълно запазен отрязък от основата на стената. Шийена се изправи и огледа преградата.
— Къде се намираме? — попита Уаф, извисявайки гласа си над звука от кръжащите над тях топтери.
Одрейди отпусна хватката на ръцете си и раздвижи уморените си пръсти. Остана на колене, докато разглеждаше света около себе си. Сенките на катурнатите скални грамади изтегляха остри линии върху пясъчните сипеи и по-ниските скали. Гледани от не повече от двайсет метра, в стената се виждаха цепнатини и пукнатини, както и тъмни дупки в старинния фундамент.
Уаф се изправи и също разтри ръцете си.
— Защо бяхме доведени тук? — попита той с леко плачлив глас.
Червеят потръпна и се размърда.
— Шейтан иска от нас да се махаме — каза Шийена.
Движението на чудовището не накара нито един от тях да залитне. Можеше да бъде просто рефлекторно помръдване след дългия път.
Шийена се обърна с лице към основата на старата стена, седна върху извития гръб и се плъзна надолу. Падна свита върху мекия пясък.
Одрейди и Уаф се преместиха малко напред и загледаха като хипнотизирани девойката, която бавно повлече крака към челната част на създанието. Там тя притисна ръце към хълбоците си и се взря в зейналата уста. Скрити отвътре пламъци хвърляха оранжеви светлици върху лицето ѝ.
— Защо сме тук, Шейтан? — попита Шийена.
Червеят пак помръдна.
— Иска и вие да слезете от него — извика тя.
Уаф погледна Одрейди и каза:
— Ако Бог пожелае от теб да умреш, Той кара стъпките ти да те отведат до мястото на твоята смърт.
Светата майка му отговори с парафраза от казаното в шериата:
— Слушай за всичко Божия пратеник.
Тлейлаксианецът въздъхна. От цялото му лице лъхаше съмнение. Все пак се обърна и се смъкна пръв от червея, падайки почти заедно с Одрейди. Двамата последваха примера на Шийена и застанаха пред съществото. Сетивата на бене-гесеритката бяха нащрек, когато тя се бе загледа втренчено в момичето. Пред зейналата уста беше много по-горещо.
