Лусила направи опит да спотаи силната си уплаха. Тараза я бе предупредила да го крие от Тег колкото може по-дълго. Сега разбра, че просто няма какво да крие. Башарът бе успял да разчете ходовете ѝ благодарение на проклетите си дарби, заложени от проклетата му майка!
— Огромна маса енергия се събира и нацелва към Ракис — каза той, приковал погледа си в Дънкан. — Каквото и да са замислили тлейлаксианците в него, гола̀та носи в гените си печата на древния човешки род. От него ли имат нужда експерт-ръководителките на размножаването?
— Скапан бене-гесеритски жребец! — извика момчето.
— Какво си решил да правиш с оръжието? — попита Лусила, като посочи с глава към антиката в ръцете на Тег.
— А, това ли? Дори не съм го заредил — наведе лазестрела и го подпря в близкия ъгъл.
— Ще бъдеш наказан, Майлс Тег! — скръцна със зъби светата майка.
— Може би, но още трябва да се почака — кимна башарът. — Отвън нощта припада. Стоях там под животоспасяващото наметало. Бурзмали е идвал. Оставил е знак, който ми казва, че е разчел съобщението, изписано по дърветата с одрасквания сякаш от животинки.
В очите на Дънкан заискри тревожна бдителност.
— Какво ще правиш? — попита Лусила.
— Драснах нови знаци с уговорка за среща. Още сега се качваме в библиотеката. Ще изучаваме картите. Трябва да ги запаметим. Поне да знаем къде сме, когато бягаме.
Тя се съгласи с кратко кимване.
Дънкан забеляза движението ѝ само с крайчеца на съзнанието си. Умът му вече бе отскочил при старите пособия в библиотеката на Харконите. Сам бе показал на Лусила и Тег как да ги ползват правилно, припомняйки си старата карта на Гайъди Прайм, останала от времето, когато не-сферата е била строена.
Ползвайки като водач паметта на Дънкан от годините, когато той още не е бил гола̀, и собствените си по-съвременни познания за планетата, Тег направи опит да актуализира картата към днешна дата.
— „Лесничейски пост“ става „кийп на Бене Гесерит“.
— Част от него беше ловна хижа на харконите — замислено рече Дънкан. — Провеждаха игри за лов на хора, специално отгледани и обучени за целта.
Актуализацията на башара заличи доста малки и средни градове. Някои от по-големите останаха, но с нови имена. Най-близкият главен град Исаи беше именуван Барони на оригиналната карта.
Погледът на Айдахо се втвърди от спомена:
— Там ме измъчваха.
Когато в паметта на Тег не бе останало нищо повече за планетата, много места бяха отбелязани като
Башарът искаше именно те да бъдат запомнени. Той се обърна, за да ги поведе към библиотеката в горната част и каза:
; — Ще изтрия картата, когато я запаметим. Не се знае кой може да е следващият посетител на мястото, но едва ли ще пропусне обстойния му оглед.
Изпреварвайки го по пътя, Лусила подхвърли:
— Майлс, ти носиш отговорността.
Тег извика зад гърба й:
— Чуваш от един ментат, че постъпвам така, както се изисква от мен.
Без да се обръща, тя отговори:
— Напълно логично!
В тази зала е пресъздаден къс от пустинята на Дюна. Пустиноходът точно пред вас датира от времето на Атреидите. В групата машини и съоръжения около него, гледани по посока на часовата стрелка откъм лявата ви страна, се вижда малък комбайн, универсален прицепен скрепер към трактор, примитивна инсталация за първична обработка на подправката и друго помощно обзавеждане. Всичко е обяснено подробно на съответните места. Обърнете внимание на светещия текст над изложеното: „И ТЕ ЩЕ ГЪЛТАТ ОТ ОБИЛИЕТО НА МОРЕТАТА И ОТ БОГАТСТВОТО НА ПЯСЪКА.“ Древният религиозен цитат често е бил повтарян от известния Гърни Халик.
Червеят продължи с неизменна скорост неуморния си ход до самото смрачаване. Одрейди вече бе привършила всичките си въпроси, без да достигне до нито един отговор. Как точно го управляваше Шийена? Бе казала, че не тя води своя Шейтан в следваната посока. Тогава какъв беше тайният език, на който реагираше чудовището? Светата майка добре знаеше, че сестрите-пазителки в движещите се горе заедно с тях топтери си задават същите въпроси. А навярно и още един в допълнение: „Защо Одрейди разрешава да продължат по-нататък?“
