Дюн (Том трети) полностью

Въздухът наоколо бе изпълнен с познатия парлив мирис на меланж.

— Тук сме, Господи — промълви Уаф.

Одрейди, отегчена от религиозното му страхопочитание, си позволи да огледа заобикалящата ги обстановка — разбитите скали, ерозиралата преграда, която стигаше чак до запрашеното небе, пясъчният склон върху жестоко белязаните от времето камъни и бавното „хъф-хъф“ на палещите огньове във вътрешността на червея.

Но къде всъщност се намираме! — запита се Одрейди.

— Какво му е специалното на това място, та да определи тъй твърдо следваната от звяра посока!

Четири от наблюдаващите топтери прелетяха, наредени един до друг над главите им. Плясъците на крилните витла и съсъкът на двигателите за миг измениха звуковия фон, чийто главен създател бе червеят.

— Дали да им кажа да слязат? — запита се Одрейди. Достатъчно беше само да махне. Но тя не го направи. Вдигна двете си ръце, за да съобщи на наблюдателите да останат нависоко.

Вечерният хлад изведнъж пропълзя по пясъка. Одрейди потрепери и бързо пригоди метаболизма в костюма си към новите условия. Вече беше спокойна, че червеят няма да ги погълне, когато Шийена е с тях, но контролът на момичето над него продължаваше да бъде пълна загадка.

Сега беше се обърнала с гръб към чудовището.

— Иска от нас да останем тук — рече тя.

Думите ѝ все едно бяха някаква команда — червеят изви главата си встрани и се плъзна през гигантската грамада от разхвърляни скални блокове. Чуха го бързо да се отдалечава обратно в пустинята.

Одрейди се обърна с лице към постройката на древната стена. Мракът скоро щеше да ги обгърне, но в продължителния здрач по тукашните места оставаше достатъчно светлина, за да потърсят някакво обяснение на факта, че създанието ги бе пренесло точно тук. Една висока цепнатина в скалната стена вдясно от тях им се стори достатъчно подходяща за оглед. Отделяйки част от вниманието си за звуците, идващи от Уаф, Одрейди се закатери по пясъчния склон към тъмния отвор. Шийена тръгна редом с нея.

— Защо сме тук, света майко?

Комендантката направи неопределен жест. Чу, че Уаф ги следва.

Отворът на цепнатината тъмнееше в мрака. Одрейди спря и остави Шийена зад себе си. Пролуката беше широка около метър и някъде към четири висока. Каменните стени на входа се оказаха изненадващо гладки. сякаш полирани от човешка ръка. Сипна се пясък. Отразената в него светлина на залязващото слънце като да бе заляла със златиста боя едната страна на отвора в скалната маса.

Уаф се обади изотзад:

— Кое ли е това място?

— Останали са много стари пещери — каза Шийена. Свободните са криели подправката си в тях. — Тя пое дълбоко дъх през носа. — Майко, долавяш ли миризмата?

Одрейди кимна. Уаф мина покрай тях и влезе в широката цепнатина. Там се обърна и погледна нагоре по стените, които се събираха под остър ъгъл над него. Обърнат с лице към двете жени, продължи гърбом напред през входа, без да откъсва поглед от стените. Одрейди и Шийена го доближиха. Внезапно тлейлаксианецът изчезна от погледа им, сподирян от шумолене на сипваш се пясък. Миг по-късно пясъкът тръгна напред в цепнатината, увличайки ги. Светата майка сграбчи едната ръка на момичето.

— О, Господи! — извика то.

Ехото отзвуча от невидими скални стени някъде пред тях, докато двете се плъзгаха надолу по дълъг наклон от свличащ се пясък в поглъщащия всичко мрак. После спускането спря с последно леко движение на песъчинките. Одрейди, потънала до колене в свлечената маса, се измъкна и издърпа след себе си Шийена на твърдо място.

Девойката понечи да проговори, но тя вдигна ръка:

— Тихо! Слушай!

Вляво нещо зашумоля и се раздвижи.

— Уаф, къде си?

— До кръста в пясък — силен страх звучеше в гласа му.

Одрейди продължи с хладен глас:

— Сигурно Бог го е поискал. Измъкни се полека. Струва ми се, че сме стъпили на скала. Само по-внимателно! Не ни трябва нова лавина.

След като погледът ѝ посвикна с тъмнината, светата майка се обърна към склона, по който се бяха свлекли дотук. Отворът, откъдето бяха влезли, сега изглеждаше като замъглена златна точица много далече от тях.

— Майко — прошепна Шийена, — страхувам се…

— Кажи наум молитвата против страх — разпореди се Одрейди. — И стой спокойно. Приятелите ни знаят къде сме. Те ще ни помогнат да излезем.

— Бог ни доведе на това място — обади се Уаф.

Одрейди не му отговори. Само присви устни в настъпилата тишина и изсвири пронизително, след което се заслуша в ехото. Върналият се обратно звук ѝ подсказа, че около тях се намира огромно празно пространство с някакво ниско препятствие точно зад гърбовете им. Обърна се кръгом и отново свирна.

Ниската преграда се намираше на около сто метра. Освободи дланта си от тази на Шийена и каза:

— Стой тук. моля те. Хей, Уаф?

— Чувам топтерите — обяви той.

— Всички ги чуваме. Приземяват се. Скоро ще ни дойдат на помощ. А дотогава не напускай мястото си и пази тишина. Искам да е тихо.