С поредица от изсвирвания и изчакване на ехото, като внимателно пристъпваше напред ту с единия, ту с другия крак, Одрейди си запроправя път в тъмнината. Протегнатата ѝ ръка докосна груба скална повърхност. Опипа я. Висока само до кръста. Отвъд нея беше празно. Ехото ѝ докладва, че пространството там е по-малко и отчасти затворено. Високо зад нея нечий глас извика:
— Света майко, къде сте?
Одрейди се обърна, събра шепи около устата си и силно се провикна в отговор:
— Не влизайте! Свлякохме се в дълбока пещера. Донесете светило и дълго въже.
Малката черна фигурка се отдръпна от далечния отвор. Светлинката горе постепенно притъмняваше. Тя свали ръце от устата си и заговори в мрака:
— Шийена? Уаф? Пристъпете десетина крачки към мен. И чакайте там.
— Майко, къде се намираме? — попита девойката.
— Търпение, момиче!
Откъм Уаф се разнесе монотонен звук. Одрейди разпозна старинните думи на ислямиат. Той се молеше. Бе прекратил с опитите си да скрие своя произход от нея. Добре. Вярващият е празен съд за благинките на Мисионария Протектива.
Междувременно особеностите на мястото, където ги бе довел червеят, я изпълваха с все по-голяма възбуда. Водена от ръката си по продължаващата скална преграда, тя тръгна вляво. На отделни места повърхността беше донякъде гладка и наклонена надолу в противоположната посока. Внезапно Другите Памети материализираха изображението:
Пред нея се намираше резервоар за вода на свободните. Светата майка вдъхна дълбоко, за да провери за влага. Въздухът беше напълно сух и с кремъчен мирис.
Ярък светлинен лъч блясна и разряза мрака. В промъкналия се през отвора глас Одрейди разпозна една от сестрите:
— Виждаме ви!
Тя отстъпи от ниската преграда, обърна се и се огледа наоколо. Уаф и Шийена се намираха на шейсетина метра и също се озъртаха удивени. Помещението беше почти кръгообразно с диаметър не по-малък от седемстотин стъпки. Над главите им се издигаше висок каменен свод. Отново се взря в преградата пред себе си — да, нямаше съмнение, това бе резервоар на свободните. Успя да различи малкото каменно островче в центъра, където уловеният червей очаква политането си в течността. От Другите Памети дойде страховитата картина на агонията му, осигуряваща меланжовата отрова, готова да отприщи оргията с водата на живота.(#)
Ниска арка очертаваше тъмнината в отсрещната страна на басейна. Тя забеляза преливника, през който е минавала водата, идваща от ветрокапан. Наоколо сигурно е имало и други резервоари за съхраняване на влагата — цял комплекс, пазещ единственото богатство на някое старинно племе. Вече знаеше името на това място.
— Сийч Табър — прошепна Одрейди.
Двете къси думи предизвикаха прилив на спомени. Тук бе живял наибът(#) Стилгар по времето на Муад’диб.
А преди той бе отнесъл и Шийена до града Кийн. Дали защото другите е трябвало да научат за нея? Тогава какво щяха да разберат те тримата сега? Имаше ли хора, притаени в тъмнината? До момента не бе доловила никакъв признак на живот.
Гласът на сестрата от входа прекъсна мислите ѝ:
— Наложи се да поискаме въже от Дар-ес-Балат! Хората в музея предполагат, че мястото е Сийч Табър! Смятали са, че отдавна е изчезнал!
— Хвърлете ми светило, за да мога да го огледам — извика Одрейди.
— Жреците настояват да не се пипа нищо!
— Дайте ми светлина! — настоя комендантката.
Някакъв тъмен предмет свлече малко пясък по наклона към тях. Светата майка каза на Шийена да изтича и да го донесе. Натискането на бутона хвърли ярки отблясъци към тъмния свод отвъд резервоара.
Одрейди пошепна в ухото на Шийена:
— Наблюдавай внимателно Уаф. Извикай, ако тръгне след нас.
— Слушам, света майко. Къде отиваме?
— Трябва да огледам мястото. Оказа се, че съм изпратена тук неслучайно. — Продължи по-високо: — Уаф, остани и дръж въжето.
— Какво си шепнехте там? — недоверчиво попита тлейлаксианецът. — Защо точно аз трябва да чакам? Какво си решила да правиш?
— Молех се — каза Одрейди. — И тръгвам сама към светите места.
— Защо сама?
Тя отговори на старинен ислямиат:
— Така е писано.
Запъти се с бърза крачка към скалната стълба. Без да изостава и на стъпка от нея, чевръстата Шийена рече:
— Трябва да уведомим нашите за мястото. Старите пещери на свободните са недостъпни за Шейтан.
— Тихо, дете — смъмри я Одрейди.
После насочи светлината към стълбата. Малко по-горе Стъпалата извиваха дъговидно и под остър ъгъл в скалата. Поколеба се. Предусещането на опасност, което бе доловила в началото на днешната авантюра, сега се върна с още по-голяма сила. Почти го напипваше в себе си.
— Остани тук, Шийена — каза Одрейди. — Не позволявай на Уаф да тръгне след мен.
