Дюн (Том трети) полностью

Падна до светилото върху мек куп от меланж. Отворът, през който се бе озовала тук, сега се намираше извън полезрението ѝ на около пет метра нагоре. Веднага грабна светилото си. Лъчът му очерта широки каменни стъпала, изрязани в скалата. По вертикалните им плоскости имаше надписи, но засега тя виждаше единствено, че пътят ѝ за излизане не е отрязан. Първоначално залялата я паника отстъпи, ала усещането за опасност я бе оставило почти без дъх, с осезаем натиск върху гръдните мускули.

Насочи лъча вляво и вдясно от мястото, където бе паднала. Дългото помещение се намираше точно под коридора, по който беше минала на излизане от огромната зала. По цялата му дължина бяха струпани купища меланж!

Отново обърна нагоре лъча на светилото и разбра защо нито един от претърсвачите не бе съумял да открие помещението с чукане по пода. Пресичащи се на кръст скални връзки пренасяха цялото напрежение дълбоко в каменните стени. След всяко почукване ответните звуци щяха да бъдат като при солидна скала.

Погледна още веднъж към заобикалящия я отвсякъде меланж. Дори при днешните, намалени благодарение на резервоарите цени, разбираше, че е стъпила върху истинско съкровище. Съдържанието на тукашното хранилище се измерваше в много тонове!

Това ли е опасността!

Предупредителното усещане в нея не бе изгубило нищо от остротата си. Нямаше защо да се страхува от меланжа, оставен от Тирана. Триумвиратът щеше да направи справедливо разпределение на огромното количество и с това щеше да дойде краят. Премиални за участниците в проекта за гола̀та…

Имаше някаква друга опасност. Не можеше да избяга от предупреждението.

Реши още веднъж да опипа със светлинния лъч купищата струпан меланж. Вниманието ѝ бе привлечено от някакъв пояс по стената над височината на подправката. Още думи! И пак на чакобза, изписани с резец във фино изтеглен надпис, носещ друго послание:

„ЕДНА СВЕТА МАЙКА ЩЕ ЧЕТЕ СЛОВАТА МИ!“

Студенина сви стомаха ѝ. Насочи светлика вдясно, минавайки през имперски по количество куп от меланж. Посланието продължаваше:

„ЗАВЕЩАВАМ ВИ СТРАХА И САМОТАТА СИ. ПОМНЕТЕ ОТ МЕН, ЧЕ ТЯЛОТО И ДУШАТА НА БЕНЕ ГЕСЕРИТ ЩЕ ИМАТ СЪДБАТА НА ВСИЧКИ ТЕЛА И ДУШИ.“

Още по-вдясно следваше друго изречение. Отново прекоси слепения меланж и спря, за да прочете:

„ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОЦЕЛЯВАНЕТО, АКО НЕ ЗАПАЗИТЕ ЦЕЛОСТТА СИ? ПИТАЙТЕ БЕНЕ ТЛЕЙЛАКС. АМИ АКО ПРЕСТАНЕТЕ ДА ЧУВАТЕ МУЗИКАТА НА ЖИВОТА? НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА САМО НА СПОМЕНИТЕ, ОСВЕН АКО ТЕ НЕ ВИ ПРИЗОВАВАТ КЪМ ВЪЗВИШЕНА ЦЕЛ!“

По тясната стена в дъното на дългото помещение личаха още надписи. Одрейди се запрепъва из меланжа и спря; после коленичи.

„ЗАЩО СЕСТРИНСТВОТО НЕ ПРОКАРА ЗЛАТНАТА ПЪТЕКА? ЗНАЕТЕ КОЛКО Е НУЖНА. НЕУСПЕХЪТ ВИ ОСЪДИ МЕН, БОГ-ИМПЕРАТОРА, НА ХИЛЯДОЛЕТНО ОТЧАЯНИЕ.“

Думите „Бог-Императора“ не бяха на чакобза, а на ислямиат, което придаваше допълнителен смисъл на казаното за всеки, говорещ езика: „Вашият Бог и вашият Император, защото вие ме направихте такъв.“

Одрейди се усмихна с ледено изражение. Това ще предизвика религиозна полуда в Уаф! Всяка негова стъпка тук щеше да е удар върху самообладанието му.

Не подлагаше на съмнение правотата на обвинението от страна на Тирана, нито вероятността за сбъдване на прорицанието, че Сестринството е заплашено от погибел. Именно усещането за грозяща опасност безпогрешно я бе довело дотук. И още нещо бе допринесло за нея. Червеите на Ракис продължаваха да се движат с древния ритъм, зададен им от Тирана. Той спокойно можеше да спи безкрайния си сън — чудовищният живот, припомнян от ситна перличка във всеки от тях, продължаваше така. както беше предрекъл.

Какво ли е казал на Сестринството приживе? Припомни си думите му: „Когато си замина, със сигурност ще ме наричат Шейтан и Повелител на Пъкъла. Но колелото трябва да продължи да се върти по Златната Пътека.“

Да, именно това бе смисълът на Таразините думи: „Не виждаш ли? Обикновените хора на Ракис го наричат Шейтан повече от хиляда години!“

Тя го е знаела, без да е зървала изписаните тук слова!

Виждам изцяло проекта ти, Тараза. Сега разбирам товара на страха, който си носила през всичките изминали години. Чувствам дълбоко в себе си всяко негово късче, също като теб.

Вече бе наясно, че доловеното от нея предупреждение няма да я напусне до края на дните й; защото другите възможности бяха изчезване на Сестринството или пък радикално премахване на смъртоносната опасност.

Вдигна светилото, изправи се и бавно си проби път през меланжа до широките стъпала, водещи навън. И изведнъж се дръпна назад. По вертикалната плоскост на всяко от тях бяха изрязани още надписи. Прочете ги разтреперана по реда на стъпалата към отвора:

„ДУМИТЕ МИ СА ВАШЕТО МИНАЛО,

ВЪПРОСИТЕ МИ СА ПРОСТИ:

С КОГО СЕ СЪЮЗЯВАТЕ?

С ИДОЛОПОКЛОННИЦИТЕ НА СОБСТВЕНИЯ СИ ОБРАЗ ОТ ТЛЕЙЛАКС?