Дюн (Том трети) полностью

С БЮРОКРАЦИЯТА НА МОИТЕ ГОВОРЕЩИ С РИБИ?

СЪС СКИТАЩОТО ИЗ КОСМОСА СДРУЖЕНИЕ? С ХАРКОНИТЕ — ПРИНОСИТЕЛИ НА КЪРВАВИ ЖЕРТВИ?

С ДОГМАТИЧНАТА СМРАД, КОЯТО САМИ СЪЗДАДОХТЕ?

КАК ЩЕ ПОСРЕЩНЕТЕ КРАЯ СИ? КАТО НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТАЙНО ОБЩЕСТВО ЛИ?“

Одрейди се заизкачва нагоре, прочитайки за втори път всеки въпрос. Възвишена цел? Колко крехка беше тя винаги. И колко лесно изопачавана. Но в непрестанната угроза бе стаена мощ. Опасността и ответната сила бяха изписани буква по буква върху стените и стълбата на тукашното складово помещение. Тараза го знаеше, без да ѝ е било обяснявано. Смисълът на посланието на Тирана беше ясен: „Присъединете се към мен!“ Когато стигна до равнището на малката стая и успя да стъпи на тесен перваз, за да се обърне към вратата, светата майка погледна още веднъж надолу, към съкровището, което бе намерила. После завъртя глава, възхитена от мъдростта на Тараза. Ето какъв би могъл да е краят на Сестринството. Планът на старшата беше ясен и отделните му части намираха местата си. Нищо определено със сигурност. В крайна сметка богатство и власт бяха едно и също. Изпълнението на възвишения проект бе започнало и той трябваше да бъде завършен, дори ако цената е смъртта на Сестринството.

Какви несъвършени инструменти сме подбрали! Онова момиче, чакащо долу в дълбоката зала под пустинята… Да, онова момиче и гола̀та, подготвен за Ракис.

Е, стар червей, сега говоря езика ти. В него няма думи, но аз знам какво казва той.

Тежко въоръжените Тег и Дънкан излязоха от не-сферата заедно с Лусила в най-студената част на нощта. Звездите над главите им приличаха на иглени връхчета, а въздухът беше съвършено неподвижен, преди самите те да нарушат покоя.

В ноздрите на башара преобладаваше все още преходната, но недвусмислено заявяваща присъствието си миризма на сняг. Тя се долавяше във всяко вдишване, а когато издишваха, около лицата им прелитаха плътни облачета пара.

Студът изпълни очите на Дънкан със сълзи. Бе мислил много за стария Гърни, докато се приготвяха да напуснат не-сферата — Гърни с белега на бузата, оставен от харконски бич от мастилена лоза(#). Неотменно свързваше спомена за него със сегашната потребност от верни спътници. Не се доверяваше особено на Лусила, а Тег беше стар, твърде стар. Виждаше го в очите му, проблясващи на звездната светлина.

Момчето потърси топлина за ръцете си в джобовете, след като прехвърли през лявото рамо ремъка на старинен мощен лазестрел. Беше забравил колко студено може да бъде на тукашната планета. Лусила изглежда не чувстваше толкова силно студа, защото се топлеше с някой от бене-гесеритските си трикове.

Докато я гледаше, Дънкан съобрази, че никога не е вярвал много на вещиците, включително и на лейди Джесика. Не му беше трудно да мисли за тях като за изменници, неподвластни на чувството за преданост с изключение на собственото им Сестринство. Но проклетниците знаеха толкова много потайни номера! Все пак Лусила се беше отказала от прелъстителските си изпълнения. Вече се бе убедила, че той ще постъпи точно така, както я бе заплашил. Чувстваше как скришом подклажда гнева си. Нека го подклажда!

Тег анализираше фактите, съсредоточил цялото си внимание към заобикалящия ги свят. Имаше ли право да вярва единствено на плана, който изработиха двамата с Бурзмали? Бяха сами и не можеха да разчитат на ничия поддръжка. Нима бяха уговорили цялата операция само преди осем дни? Струваше му се, че е минало много повече време въпреки товара на приготовленията.

Погледна към Дънкан и Лусила. Момчето носеше стар, но мощен харконски лазестрел, ползван в полева обстановка. Светата майка бе приела да скрие в горната част на дрехата си доста по-миниатюрен модел. В лазестрела ѝ имаше само един заряд. Играчка за професионален убиец.

— За нас от Сестринството се знае, че влизаме в бой въоръжени единствено с уменията си — каза тя. — Обидно е да сменям представата.

Все пак имаше и ножове в калъфите на краката си. Тег ги бе видял. Предполагаше, че са намазани с отрова.

Той претегли на ръка тежестта на дългото дуло, което носеше — модерен лазестрел за полеви бой, взет от кийпа. На рамото му пък висеше двойник на Дънкановото оръжие.