Сегашният Върховен башар очевидно преливаше от радост, когато видя жив и здрав стария си командир.
След последната им среща обаче бе навалял сняг, който сега покриваше всичко наоколо — чист лист за записване на всякакви следи. Снегът не беше включен в плана им. Нима имаше предатели и в Службата за метеорологичен контрол?
Тег потръпна. Въздухът беше студен. Приличаше на оня мраз в безвъздушното извънпланетно пространство, пропускаш свободно звездната светлина до горската поляна, на която се бяха озовали. Слабата светлинка се отразяваше от покритата със сняг земя, както и от оръсените с бяла прах скали. Тъмните очертания на иглолистните дървета и безлистните клони на другите им събратя се размиваха по краищата си в общата белота. Всичко останало тънеше в дълбоки сенки.
Лусила духна на пръстите си, наведе се плътно до башара и пошепна:
— Не трябваше ли вече да се покаже?
Въпросът явно не бе зададен правилно.
Отговорът му винаги беше:
— Заложил съм живота си.
— Но и нашите животи!
Не по-малко от нея мразеше постепенно натрупващите се съмнения и несигурност, но всички планове в крайна сметка зависеха от умението на изпълнителите им.
— Сама настояваше да се махаме оттам и да вървим на Ракис — припомни ѝ той, като се надяваше, че е могла да зърне усмивката му, предназначена да смекчи укора в изречените думи.
Лусила не се бе успокоила. Тег никога не бе виждал света майка, обхваната от подобна нервност. И със сигурност щеше да бъде още по-неспокойна, ако знаеше за новите им съюзници! Имаше и друго — не бе съумяла да изпълни докрай заръката на Тараза. Колко ли дразнещ беше за нея този факт!
— Заклели сме се да опазим живота на гола̀та — припомни му тя.
— И Бурзмали се е заклел за същото.
Той погледна към Дънкан, застанал между двамата, без досега да е отронил и дума. С нищо не показваше, че е чул спора им и е обзет от безпокойство. Дошла от миналото сдържаност правеше неподвижни чертите на лицето му. Вслушваше се в нощта, съобрази Тег, следователно единствено той вършеше това, което сега трябваше да правят и тримата. По младежкото му лице се виждаше странно изражение на неостаряваща зрялост.
Умът му се бе върнал обратно към дните на Гайъди Прайм. търсейки корените си преди да е битувал като гола̀. Преживяването, което бяха назовавали „Харконска нощ“. В онези вечери омразниците бяха се наслаждавали на лова на хора в носената от суспенсори топлина на защитните брони. Дори само ранен, преследваният неизменно умираше в мразовитата нощ.
Обърна лицето си към звездната светлина така, че тя да може да види усмивката с обидно дръзко и знаещо изражение, което я накара да настръхне отвътре. Той свали тежкия лазестрел от рамото си и го провери. Направи ѝ впечатление богатата украса от спираловидна резба по ложата и цевта. Макар и антика, оръжието вещаеше смъртна заплаха. Дънкан го положи на лявата си ръка, а с дясната стисна ръкохватката и прокара — показалец по спусъка — точно копие на Тег, приготвил съвременното си оръжие.
Лусила се обърна с гръб към тях и насочи вниманието си нагоре по склона, а после и в противоположна посока. В същия миг отвсякъде изригнаха звуци и изпълниха цялото пространство на нощта — най-напред тропот отдясно, последван от тишина. По склона изтопуркаха нечии други нозе. Отново тишина. После същият шум се разнесе и отгоре! От всички страни!
Още при първия звук и тримата се подслониха свити зад скалите непосредствено до входа на пещерата с не-сферата.
Звуците, изпълващи нощта, не казваха особено много: обезпокоителна гълчава, част от която беше механична, в другата включваше пронизителни викове, стонове и съсък. После някакъв подземен тътен накара почвата да завибрира с пулсиращи прекъсвания.
Башарът веднага разпозна шумовете. Недалеч бе пламнала битка. Долавяше фоновия съсък на огнемети, а високо в небето се стрелкаха лъчи на блиндирани лазестрели.
Над главите им профуча нещо, сподирено от опашка сини и червени искри. Още едно и още едно! Земята се разтърси. Той пое въздух през носа си — горчиво-кисел дъх с привкус на чесън.
