Дюн (Том трети) полностью

— Длъжна си да го направиш — умолително се обади Бурзмали. — Тя ще застане на мястото ти като следващо мюре. Просто няма как да се справим по друг начин.

— Да се справим с какво? — запита Дънкан.

— Да стигнем до не-кораб.

— И къде ще ни отведе той? — поинтересува се Лусила.

— На безопасно място — отвърна башарът. — Ще бъдем обилно заредени с шере. Повече не мога да ви кажа. Дори шерето изветрява след известно време.

— Що за тлейлаксианец ще съм аз? — не престана с въпросите си гола̀та.

— Довери ни се и ще бъде сторено както трябва — каза Бурзмали.

После отново се обърна към Лусила, от която впрочем нито за миг не бе отклонил напълно вниманието си:

— Е, света майко?

— Не ми даваш никаква възможност за избор — сви рамене тя.

Освободи закопчалките и свали робата си. Извади малкия лазестрел от корсажа и го хвърли на канапенцето. Трикото ѝ беше светлосиво и Лусила успя да забележи как Сирафа обърна внимание и на цвета, и на ножовете в калъфи, притегнати към краката ѝ.

— Понякога носим и черно отдолу — подметна, докато се вмъкваше в робата с драконите.

Материята изглеждаше тежка, но тя веднага почувства необикновената лекота на дрехата. Завъртя се, долавяйки как робата обви тялото ѝ, все едно, че е била правена специално за нея. Усети лека твърдина единствено на врата си. Опипа с пръст мястото.

— Там я удари стрелата — поясни Сирафа. — Притичахме, но киселината вече бе увредила леко плата. Не се забелязва.

— Добре ли изглежда отстрани? — въпросът бе на Бурзмали.

— Много — кимна възрастната жена. — Но ще трябва да ѝ дам допълнителни указания. Няма право на грешка, инак и с двамата ще направят ей-така! — плесна с длани, за да подсили думите си.

Къде съм виждала същия жест! — запита се Лусила.

Дънкан докосна отдолу дясната ѝ ръка, а пръстите му предадоха бързо и потайно: „Плясването на длани. Превзетост от някогашната Гайъди Прайм.“

Другите Памети го потвърдиха. Жената пред нея не беше ли част от самоизолирала се общност, запазила архаични привички и маниери?

— Момчето трябва да тръгва вече — каза Сирафа и направи знак с ръка към двамината, останали от предишния ескорт: — Заведете го до мястото.

— Никак не ми харесва! — възпротиви се отново Лусила.

— Нищо друго не ни остава! — почти изкрещя Бурзмали.

Светата майка можеше само да се съгласи. Знаеше, че има всички основания да вярва на клетвата на Върховния башар за преданост към Сестринството. А и Дънкан не беше дете, припомни си. Прана-бинду реакциите му бяха показани и усъвършенствани от стария башар и от самата нея. Гола̀та бе овладял умения, каквито притежаваха малцина извън Бене Гесерит. Тя проследи мълчаливо излизането на момчето и на двамата мъже през просветващата завеса.

Сирафа заобиколи малкото канапе и застана пред Лусила с ръце на кръста. Погледите им се срещнаха.

Бурзмали се прокашля и посочи с пръст разхвърляната купчина дрехи на масата до себе си.

Лицето на Сирафа и особено очите ѝ бяха забележително чисти и ясни — светлозелени, с ярка белота на очните ябълки. Никакви лещи или други изкуствени приспособления.

— Изглеждаш точно както трябва — каза тя. — Не забравяй, че си от специалните самки за разтуха, а Бурзмали е твой клиент. Никой обикновен човек не може да променя взаимоотношенията ви.

Лусила долови странен нюанс в думите ѝ и попита:

— Все пак има ли други, които могат да се намесят?

— Сега на Гамму се намират посолства на големи религиозни общности… Също и на някои, които никога не си чувала. Те са от Разпръскването, както вие го наричате.

— А как го именувате вие?

— Търсенето — Сирафа почти умолително вдигна ръка. — Не се страхувай! Имаме общ враг.

— Почитаемите мами ли?

Възрастната жена обърна глава наляво и ритуално се изплю на пода.

— Погледни ме, бене-гесеритко! Подготвена съм единствено да ги изтребвам! Нямам друга цел и функция!

Лусила претегли грижливо думите си:

— От онова, което знаем, трябва да си много добра в работата си.

— В някои неща може би съм по-добра и от теб. А сега — слушай ме! Ти си вещ сексексперт! Разбираш ли?

— Защо да се намесват жреци?

— Наричаш ги жреци? Добре… Те няма да попречат заради онова, което би могла да си помислиш. Сексът за удоволствие като враг на религията, така ли?

— Не приемай нищо да замести святата радост — каза Лусила.

— Жено, Тантра да те закриля! Има и различни жреци от Търсенето, нямащи нищо против незабавния екстаз вместо обещаното за по-нататък.

Лусила почти се усмихна. Дали определилата сама себе си убийца на почитаеми мами си мислеше, че може да поучава една света майка по религиозни въпроси?

— Тук се срещат някакви, преоблечени като жреци — продължи Сирафа. — Много са опасни. А най-страшни от всички са онези, които са следовници на Тантра и твърдят, че сексът е единствената форма за изява на преклонение пред техния бог.

— Как да ги разпознавам? — Лусила бе доловила едновременно искреност и лошо предчувствие в гласа на другата жена.