Сирафа направи две дълбоки вдишвания и издишвания.
— При евентуални въпроси ще казваш, че ти предстои тест за преминаване в по-горна степен. Съмненията би трябвало да намалеят.
— А ако ме питат за самия тест?
— Няма страшно. Усмихни се загадъчно и запази мълчание.
— Ако някой ми зададе въпрос за Ордена на Хорму?
— Заплаши го, че ще докладваш за него на шефовете си. Питанията ще спрат.
— Ами ако все пак продължат?
Сирафа сви рамене.
— Измисли някаква история. Дори Прорицател ще оцени по достойнство извъртанията ти.
Лицето на Лусила остана спокойно, докато обмисляше ситуацията, в която бе попаднала. Чу Бурзмали… Не Скар, който помръдна непосредствено зад нея! Не съзираше никакви сериозни затруднения при предстоящата операция за заблуда. Дори можеше да се стигне до забавна интерлюдия, за която да докладва по-късно в Дома на Ордена. Забеляза, че старицата се подхилва на Бурз… Не, на Скар! Лусила се обърна и огледа своя
Бурзмали стоеше гол; бойните му одежди и шлемът бяха внимателно подредени до малката купчина дрехи.
— Виждам, че няма нищо против подготовката ти за предстоящото приключение — Сирафа махна с ръка към здраво щръкналия нагоре пенис: — Е, оставям ви.
Лусила я чу как минава през прошумялата завеса. Ядни мисли заляха съзнанието ѝ.
„Сега гола̀та трябваше да бъде тук!“
Съдбата ви е осъдила да не помните. За пореден път забравяте и отново трябва да учите всички стари уроци на живота.
„В името на нашия Орден и несломимото му Сестринство, настоящият отчет се приема за достоверен и заслужаващ въвеждане в Хрониките на Дома на Ордена.“
Тараза продължи да гледа с нарастваща неприязън думите, появили се на дисплея. Бяха загадъчно неясни в прожекционното пространство поради жълтеникавия мъх на отражението, причинено от утринната светлина.
С гневно движение старшата света майка се оттласна от прожекционната маса, изправи се и отиде до един от южните прозорци. Денят току-що бе настъпил и сенките из двора бяха още дълги.
Мисълта събуди нежелание у нея. Тук се чувстваше толкова защитена.. И същевременно долавяше с всяка фибра на тялото си несъстоятелността на това чувство. Бене Гесерит се бе настанила на тази планета преди хиляда и четиристотин години, но все още я смяташе за временно убежище.
Положи лявата си ръка върху гладката повърхност на прозоречната рамка. Всички прозорци бяха проектирани така, че от тях се откриваше великолепна гледка. Нещата, характерни за помещението — размерите му, мебелите, цветовете — показваха, че архитектите и строителите бяха работили с една-единствена цел: да създадат усешане за сигурност у обитаващите го.
Направи опит да се потопи в това усещане, но не успя.
Стаята сякаш още бе пълна с горчивината на току-що приключилите спорове, макар думите да бяха произнасяни с възможно най-учтив тон. Съветниците ѝ се оказаха безкрайно упорити (прието безусловно от нея) поради напълно разбираеми причини.
Разфокусираният поглед на Тараза попадна на статуетката на Квинтиниус Виолет Ченои, поставена в нишата до прозореца. Не за първи път помисли, че мнозина в Сестринството бяха приели Ченои за свой модел в изпитанието на агонията с подправка.
А Ченои бе умряла при върховното изпитание с меланжа, без да стане света майка.
Възхищението ѝ от Лето II се долавяше във всички нейни доклади.
Тараза натисна един контролен бутон до прозореца и го отвори. Лек, топъл вятър довя аромат на пролетни цветове от ябълковата градина. Сестринството се гордееше с плодовете, които отглеждаше във властовия център на всички свои укрепени постове. Нямаше по-добре поддържана градина в нито един от кийповете и Васалните Домове, изплели паяжината на Бене Гесерит върху по-голямата част от планетите, обитавани от човешки същества още от времето на старата Империя.
От удобното си място за наблюдение виждаше цялата южна част от рехаво застроената площ на Дома на Ордена. Сянката на разположена наблизо наблюдателна кула бе изтеглена като дълга и начупена линия през покривите на сградите и през дворовете.
