Тя естествено знаеше, че учудващо малката по размерите си тяхна институция бе съсредоточила в ръцете си огромна сила и власт. Отвъд пръстена на овощните и зеленчуковите градини се простираше внимателно подредената шахматна дъска на частни резиденции, всяка от които — заобиколена от плантации. Оттеглили се от служба сестри и подбрани фамилии обитаваха привилегированите имения. По западната граница лежаха острозъби планини, на чиито върхове нерядко искреше сняг. Космодрумът се намираше на двайсет километра на изток. Навсякъде около ядрото на Дома на Ордена бяха оставени свободни равнинни пространства, където пасеше чудновата порода добитък, дотолкова чувствителна към непознати миризми, че животните мигновено хукваха с буйно мучене, щом доловяха и най-слабия мирис на човешко същество, различаващ се от типичните ухания на местните люде. По-отдалечените домове с опазваните с големи усилия насаждения бяха разположени на времето от един башар така, че никой да не може да пресече денем или нощем местността с извиващи се наземни канали, без да бъде забелязан.
На пръв поглед всичко изглеждаше случайно и непреднамерено, докато в действителност царуваше суров порядък. Добре се знаеше, че именно редът олицетворява Сестринството.
Окашлянето зад Тараза ѝ припомни, че една от най-остро спорещите в Съвета сестри търпеливо чака до отворената врата.
Светата майка Белонда настояваше Одрейди „да бъде убита веднага и без колебание“. Не стигнаха до окончателна присъда.
Старата, дебела и червендалеста Белонда със студен поглед, ценена заради природния си зъл нрав, настояваше да осъдят Одрейди за измяна.
„Тиранът моментално би я смазал!“ — повтаряше тя.
Белонда бе прибягнала до аргумента, че Одрейди е не само Атреидес, но и Корино(#). В родословното ѝ дърво имаше много императори, регенти и техни заместници, както и мощни правителствени чиновници.
„Предшествениците ѝ оцеляха на Салуса Секундус(#)! — продължаваше да настоява Белонда. — На нищо ли не ни е научил опитът в размножителния подбор?“
След като бе преминала през мъчителното изпитание с подправката, Одрейди бе изпратена на Ал Дханаб — свят, много подобен на Салуса Секундус, където умишлено бе подложена на постоянни жестоки натоварвания в среда с високи скали и сухи клисури, горещи ветрове и мразовити фъртуни, много ниска или прекалено силна влажност. Мястото бе преценено като подходящ терен за проверка на личност, чиято съдба би могла да я отведе един ден на Ракис. Оцелелите след проверката издържаха почти на всичко. Високата, гъвкава и мускулеста Одрейди бе сред успелите.
Тараза погледна назад към стаята си и примигващото прожекционно устройство. При нужда помещението се превръщаше в лишено от значимост място.
И Одрейди много пъти бе стояла в същата стая, захванала разгорещен спор със старшата света майка. Никоя друга, включително и Белонда, не си бе позволявала подобни изпълнения. И то в обстановка, специално подготвена за смекчаване на крайностите!
Последното послание на Одрейди потвърждаваше мисълта ѝ. Всяко мирно развитие на нещата, включително и хилядолетното потисничество на Тирана, създаваше фалшива атмосфера, която можеше да се окаже фатална за позволилия си ненужно предоверяване. В това се криеше както силата, така и слабостта на аргументите на Белонда.
Вдигна поглед към светата майка, която продължаваше да чака до вратата.
— Не можем да премахнем Одрейди, без да направим същото с гола̀та — рече Тараза.
Белонда се обади с нисък и привидно безизразен глас:
— И двамата са прекалено опасни за нас. Виж как ти подейства Одрейди с писанията, които намери в Сийч Табър!
— Бел, смяташ ли, че написаното от Тирана може да накърни силата ми?
— Добре разбираш какво искам да кажа. В Бене Тлейлакс нямат никакво уважение към моралните норми.