Келнерът се отдалечи и заговори отново с мъжа на централната маса. Башарът го загледа, без да се прикрива особено, след като служителят влезе в кухнята. Да, той е човекът! Клиентът бе съсредоточил вниманието си върху плато с купчина гарнирани макарони.
Прецени, че нищо в него не намекваше за грижи от страна на женска ръка. Яката му беше разкривена, а тирантите не се намираха на полагаемото им се място. По левия му маншет имаше петна от зеленикавия сос на гарнитурата. Не беше левак по природа, но лявата му ръка се намираше точно там, където върху нея можеше да капне от храната. Крачолите на панталоните му бяха разръфани отдолу. От единия се бе проточила нишка, провиснала върху петата. Чорапите му бяха различни — син и бледожълт. Но нищо от посоченото сякаш не го притесняваше. Очевидно майка или друга жена никога не бе го връщала от прага, за да пооправи външния му вид. Същността в цялостното му поведение бе ясно изразена: „Всичко, което виждате, е такова, каквото е.“
Мъжът внезапно погледна нагоре с едновременно леко подскачане от стола, сякаш някой го бе мушнал в задните части. Обиколи залата с тъмнокафявите си очи, спирайки поглед върху лицето на всеки от присъстващите, сякаш търсеше определена личност. После отново се съсредоточи върху блюдото пред себе си.
Келнерът се върна със съд с бистър бульон, в който плуваха малки яйчени парченца и някакви зеленчуци.
— Докато приготвят останалото, господине — каза той.
— Веднага ли дойде тук след Рендитаи?
— Да, господине. Но служих под ваше командване и при Аклини.
— Шейсет-седемдесет от Гамму.
— Тъй вярно!
— Тогава спасихме живота на много хора — кимна Тег. — Техни и наши.
Тъй като башарът още не бе започнал да се храни, келнерът доста хладно попита:
— Ще искате ли „копойче“, господине?
— Не, докато ти ми сервираш.
В изречената истина имаше и малко лъжа, тъй като двойното му зрение бе вече сигнализирало, че храната е безопасна.
Келнерът се обърна, очевидно доволен.
— Един момент — каза Тег.
— Какво ще обичате, господине?
— Мъжът на централната маса от редовните клиенти ли е?
— Професор Делней ли? О, да, господине.
— Делней, казваш…
— Той е професор по бойни изкуства. Както и по история на същите.
— Знам. Когато стигнем до десерта, моля те да го попиташ дали ще му бъде приятно да седне при мен.
— Да му кажа ли кой сте, господине?
— Не мислиш ли, че вече знае?
— Изглежда вероятно, но все пак…
— Предпазливостта не вреди никому — заяви Тег. — Хайде, време е за храната.
Интересът на Делней бе събуден много преди келнерът да му предаде поканата. Първите думи на професора, когато зае мястото срещу башара, бяха:
— Днес присъствах на най-забележителното гастрономическо изпълнение в моя живот. Убеден ли сте, че ще можете да изядете и десерта?
— Поне още два или три.
— Поразително!
Тег опита пълна лъжичка от подсладеното с мед блюдо. Преглътна и рече:
— Заведението е истинско съкровище.
Пазя го в строга тайна — кимна Делней. — С изключение на неколцина близки приятели, разбира се. На какво дължа честта?
— Случвало ли ви се е някога да бъдете… хм, как да го кажа,
— О, същинска погибел, не! Не съм достатъчно важна личност за тях.
— Делней, надявам се, че мога да поискам от теб да рискуваш живота си.
— По какъв начин?
Нито следа от колебание. Силно обнадеждаващо.
— В Исаи има място, където се събират мои стари войници. Искам да отида там и да видя колкото е възможно повече.
— Как ще минете униформен по улиците?
— Уреди въпроса по свой избор.
Професорът допря палец до долната си устна и се облегна назад, за да огледа по-добре Тег, преди да заяви:
— Знаете, че не сте личност, която лесно може да се дегизира… Все пак, струва ми се, има начин. Но ме е страх дали ще ви се понрави. — Той едва-едва се усмихна.
— Какво си намислил?
— Тук-там подплънки и някои други промени. Ще ви направим да изглеждате като надзирател на борданос. Разбира се. ще воните на канализация. И трябва да се преструвате, че не го забелязвате.
— Кое те кара да мислиш, че планът ще успее?
— Ами, довечера ще има буря, която ще продължи и през нощта. Така е по това време на годината. Необходима влага за реколтата на открито. Както и за напълване на резервоарите за подгряваните обработваеми площи, което — предполагам — също знаете.
— Не разбрах какво точно си замислил, но тръгваме, след като хапна още един конфитюр — каза Тег.
— Мястото, където се приютяваме по време на буря, ще ви хареса — успокои го Делней. — Сигурно съм луд, щом го правя, но собственикът е категоричен, че в противен случай кракът ми няма да стъпи повече тук.
Час след смрачаване професорът го отведе на мястото на срещата. Облеченият в кожени дрехи башар, преструващ се на куц, бе принуден да си послужи с голяма част от способностите си на ментат, за да понася уханията, които се разнасяха от самия него. Приятелите на Делней го бяха оплескали с канални нечистотии, след което ги поотмиха с маркуч. Но последвалото подсушаване с въздух под налягане върна обратно почти всички благоухания, които се съдържат в отточните води.
