От локалния пост с дистанционно отчитане на метеорологичната обстановка, намиращ се до вратата на избраното за срещата място, Тег разбра, че през изминалия час температурата на открито се е понижила с петнайсет градуса. Делней мина пред него и бързо се вмъкна в очевидно препълненото помещение, от което се разнасяше силен шум и звън на чаши. Башарът спря, за да огледа метеорологичния пост. Ветромерът отбелязваше трийсет прищраквания от силните пориви. Барометърът показваше ниско налягане. Погледна и надписа над поста: „В услуга на нашите клиенти.“
И в услуга на бара, по всяка вероятност. Взелите най-после решение да си тръгнат можеха да се осведомят за показанията на приборите и да останат при топлината и дружеската атмосфера, която рискуваха да напуснат.
В голямо огнище с широк кът за сядане около него гореше истински огън от благоуханни дърва.
Делней се върна при Тег и сбърчи нос от препоръчаните от самия него аромати; поведе го и двамата заобиколиха тълпата, за да влязат в задна стая, а оттам — в баня за лично ползване. Почистената и изгладена башарска униформа бе преметната върху облегалката на един стол.
— Ще ме намерите в къта около огнището, когато излезете — каза професорът.
— С униформата ли да бъда?
— Опасно е само по улиците — Делней кимна и напусна стаята.
Когато Тег излезе от банята и тръгна между групичките хора към огнището, не можеше да не забележи, че всички млъкват внезапно, щом го разпознаеха. Из залата плъзна шепот: „Самият стар башар…“; „Да. това е Тег Служил съм с него, повярвайте…“; „Винаги ще го позная и по лицето, и по фигурата…“
Топлината, дошла с атавизма от непрогледното минало, бе привлякла посетителите около огъня. Въздухът сякаш се бе сгъстил от миризмата на мокри дрехи и алкохолни изпарения.
Единствено бурята ли бе стълпила хората в тукашната кръчма? Тег погледна изпечените и белязани в битки лица около себе си и реши, че не е дошъл на обичайна сбирка, независимо от уверенията на професора. Присъстващите тук се познаваха помежду си и очевидно бяха очаквали да се срещнат по едно и също време.
Делней бе седнал на една от пейките в къта около огъня и държеше в ръката си чаша с кехлибарено питие.
— Разгласил си за тукашната среща значи — полугласно измърмори Тег.
— Не го ли поискахте сам, башар?
— Делней, кой си ти?
— Имам зимна ферма недалеч оттук в южна посока, както и неколцина приятели-банкери, от които при нужда винаги мога да поискам наземна кола. Ако държите да научите повече подробности, аз съм като останалите, събрани на това място — човек, който иска да смъкне от врата си ръцете на почитаемите мами.
Обади се мъж, застанал зад Тег:
— Башар, вярно ли е, че днес сте убили стотина от тях?
Отговори сухо, без да се обръща:
— Бройката е силно преувеличена. Мога ли да получа едно питие?
Изправи се и огледа отвисоко помещението, а някой му подаде чаша. Когато я взе в ръката си, видя, че е пълна с тъмносиньото маринети от Дън, както и бе очаквал да бъде. Старите воини знаеха коя е предпочитаната от него напитка.
Разпивката продължи, но на по-бавни обороти. Явно чакаха да обяви намеренията си.
Тег помисли, че бурята и вечерният мрак бяха подействали като естествен тласък на стадната природа на човешките същества. Съплеменници, съберете се край огъня при входа на пещерата! Никаква опасност не ни заплашва, след като зверовете го виждат. Отпивайки от чашата си, той се питаше дали в подобна нощ на Гамму има и други сбирки като тукашната. Лошото време е удобно прикритие за раздвижвания, които не бива да бъдат забелязани. То обаче сигурно щеше да задържи тук някои, които следва да са навън…
Разпозна лица от миналото — както на офицери, така и на обикновени войници. Спомените му бяха като за хора, на които може да се разчита. Колко ли от тях щяха да загинат през падащата вече нощ?
Шумът се засили, след като мъжете се поотпуснаха в негово присъствие. Никой не го притесни за бързи разяснения. Явно те също го познаваха добре. Башарът винаги се движеше по изработен от самия него план.
Помисли, че шумът от разговорите и смеховете трябва да е бил същият още в зората на човешкото присъствие на земята, когато хората са се събирали за обща защита. Звън на чаши, внезапни взривове на смях и тук-там сподавено хихикане, което по всяка вероятност идваше от осъзналите личната си власт и достойнство присъстващи. Приглушеният смях казва, че останалите могат да те забавляват, но не си струва да се правиш на глупак с невъздържаното си хилене. Делней беше от онези — със сподавения смях.
Тег погледна нагоре и видя, че гредите на тавана са били положени традиционно ниско по време на строежа. Така пространството в затвореното помещение изглеждаше по-голямо, а обстановката — по-интимна. Някой внимателно се бе съобразил с човешката психика. Беше виждал същото на много места из тукашната планета. Специално проявена грижа за приглушаване на нежелани усещания. Нека хората се почувстват удобно и на сигурно място. Нещата всъщност бяха съвсем различни, разбира се, но не си струваше те да го разберат.
