Дъщерята на пеперудите полностью

Ах, querida, помниш ли как Малката Нана скочи в огъня, за да се превърне в слънцето? Тя била толкова искряща на небето. Изумително чудо. Боговете знаели, че за да оцелее във вечността това бляскаво слънце, трябвало да му дадат собствената си кръв. Затова се принесли в жертва и с величествен гръм богът Ехекатл създал могъщ вятър, който ги издухал обратно в духовния свят. Той духнал отново, силният вятър тласнал слънцето и то започнало да се движи по небето, а земята започнала да се върти около него. В продължение на много години народът на ацтеките принасял жертви на боговете, за да им се отплати за кръвта, която те дарили на слънцето. Те искали да примамят боговете да слязат отново на земята. Глупави хора. Боговете вече били тук. Както са тук и сега. Те са природните стихии. Не можем да ги видим, но са сред нас. Можем само да усетим силата им.

Затова не се страхувай, mi nina. Когато чуеш тътена на гръмотевицата, чуваш гласа на Ехекатл, който иска да ни покаже, че е тук. Идва с воините си облаци и носи гръмотевици, за да разтърси небето и да донесе вятър. Идва заедно с великия бог Тлалок, който носи дъжда, за да напои земята. Шшш… вслушай се сега. Чуваш ли тропота по покрива? Всяка капка е дар от боговете. Знак за обновление и прераждане. Шшш… заспивай сега и слушай музиката, която прославя богатството на живота.

Гръмотевица отекна някъде в далечината, докато бурята отминаваше. През прозореца дъждът трополеше тихо и ритмично. Със спомените за Есперанса, оживели в мислите й, Лус притисна Серена близо до себе си и се предаде на съня.

Металната кофа изтрака силно, когато Марипоса я бутна по коридора. Тя чистеше подовете на четириетажната сграда всеки понеделник и четвъртък с гореща вода и разтворен в нея оцет. Острата миризма събуждаше в нея спомени за майка й, която търкаше дървените подове на техния дом всяка сутрин. Спря за миг и се облегна на дръжката на парцала със затворени очи, докато я заливаше поредната вълна на съжалението и разкаянието. Чувството беше толкова силно, че Марипоса усещаше как раменете й се огъват като листо, хванато от пламъците на огъня.

Пое си дълбоко въздух, издиша тежко и се насили да продължи да чисти. Не можеше да си позволи, да загуби тази работа. Да, беше обикновена чистачка, но изкарваше парите си честно, а като се имаше предвид миналото й, трябваше да бъде благодарна и за това. В задълженията й влизаше метене, бърсане на прах и чистене на общите помещения на малкото блокче. В замяна можеше да живее в приземното студио до градината, предвидено първоначално за пазача на сградата, и получаваше скромна заплата.

Входната врата се отвори. Чу се тракането на високи токчета и топуркането на кучешки нокти по пода. Марипоса извърна глава и каза:

— Добър ден, мисис Барет.

— Здравей, Мари — отвърна разсеяно жената.