— Не — разсмя се Маргарет. — Просто извърших пиратски набег из спестовната си сметка. — Отиде с поклащаща се походка — също нещо напълно ново за нея — до хладилника. Извади оттам отворена бутилка с бяло вино, вдигна я във въздуха и обяви тържествено: — Открих цветовете!
Лус се разсмя и се наведе да вдигне Серена, която скимтеше в краката й, молейки да й обърне внимание.
— Добре, добре, алчно мелезче — каза тя и целуна кучето по главичката.
Маргарет й наля вино и допълни своята чаша.
— Това беше най-страхотното пазаруване на всички времена. Знаеш ли, че има хора, които правят анализ на цвета на кожата ти, на косата и на очите и ти казват кой сезон си? Те знаят какви цветове трябва да носиш. — Подаде й чаша вино.
— Да, това го правят от векове — отвърна Лус изумено.
Серена се опитваше да напъха носа си в чашата й, затова я остави на пода. Кученцето изскимтя недоволно и започна отново да подскача нетърпеливо в краката й.
— Е, аз не бях чувала. Оказа се, че съм лято — заяви Маргарет и отстъпи назад, за да огледа многобройните си придобивки. — И това са цветовете, които трябва да нося.
Лус се почувства леко замаяна от виното и от щастието на приятелката си. Пристъпи към леглото, отрупано с дрехи в нежните тонове на лятото. Маргарет си бе купила по-лъскави и шикозни тоалети, отколкото Лус би избрала за себе си. Тя все още се придържаше към дрехи тип „колежанка“. Когато обаче вдигна една бледо прасковена блуза с къдрици, права пола от туид и обувки с високи токчета, отворени отпред на пръстите, си помисли, че може би и тя щеше да изглежда добре в този по-изискан стил. После се пресегна към един ръчно рисуван шал на ярки червени шарки.
— Ето това вече го разбирам, направо ми „говори“ — каза тя и остави коприната да се плъзне като вода между пръстите й, докато падаше отново на леглото.
Маргарет дойде до нея, вдигна шала обратно и го подаде на Лус.
— Радвам се, че ти харесва, защото го купих за теб. Видя ли, как инстинктивно беше привлечена от него? Това е, защото си зима — информира я тя. — Червеното е твоят цвят.
Лус се затича към огледалото, за да се огледа, с увития около шията си шал. Яркият рубинен оттенък пасваше чудесно на кремавата й кожа и контрастираше с лъскавата й черна коса.
— О, Маргарет! Никога не съм имала толкова красив шал.
Приятелката й се ухили доволно.
— Реших, че и ти може да използваш малко цвят.
Лус се почувства засрамена, заради всичките си предишни мисли за любовта на Маргарет към бежовото.
— Всъщност, нямам много червени дрехи. Баба носи… носеше често червено. И винаги изглеждаше красива в него.
Гласът й заглъхна, докато оглеждаше отражението си. Беше започнала да сплита косата си в традиционната дълга плитка, сгъната на врата, както правеше Есперанса. Днес, с този великолепен цвят, за миг й се стори, че тя се взира в нея от огледалото.
Маргарет си сложи очилата, започна да сгъва придобивките си, с прецизността на продавач в магазин и да ги прибира обратно по торбите им.
— Мислех си, че можеш да носиш шала, със семплата черна рокля, която искаше да облечеш за срещата с леля си.
Лус почувства, как радостта от момента, се изпари за секунда, като спукан балон.
— Ако въобще срещна леля си. — Отпи голяма глътка от виното си и се отдалечи от огледалото.
— Да разбирам ли, че не си имала късмет?
— Не мога да повярвам, че тефтерът и указателят се оказаха задънена улица. — Приседна отчаяно на ръба на леглото и се замисли отново за провала си през деня. — Честно, наистина вярвах, че ще я намеря. Понякога съм толкова наивна.
— Не знам… Оптимизмът и наивността не е задължително да са едно и също нещо. Сан Антонио е голям град — отвърна Маргарет и се изтегна на леглото до нея. — Това, че не я намери, не означава, че не е някъде тук. Мислех си и за друго. Много хора вече не използват стационарни телефони, а само мобилни. А те не са включени в телефонния указател.
— О, божичко — простена Лус. Не се беше замисляла за тази възможност, но звучеше напълно логично. — В такъв случай, никога няма да я намеря. Освен, ако не наема частен детектив, а със сигурност нямам пари за това. — Усети съвсем реално, тежестта на поражението си, върху раменете си. — Дори не мога да си позволя да продължа да обикалям из града. Похарчих почти всичките си пари тук.
Маргарет се обърна на една страна и отпусна брадичка върху дланите си.
— Ето една луда идея. Ами ако приемем, че не можем да намерим леля ти и продължим?
Лус отпи от виното си. Не отговори.
— Струва ми се, че сега е подходящият момент да повдигна въпроса — започна Маргарет, като се надигна и приседна. Подгъна крака под себе си и се наведе заговорнически напред. — Прекарахме два дни тук и трябва да се съгласиш, че огледахме всички възможности. След като не намерихме леля ти, мисля, че трябва да оставим тук Ел Торо и да продължим със самолет за Мексико.
Вдигна ръка, за да спре възраженията на Лус, и добави:
