Отново се усмихнах, но нежните ми чувства бяха помрачени от прилива на ревност. Която всъщност не беше моя. Ревността на Лиса преминаваше през духовната ни връзка. Сепнах се, огледах се наоколо и я забелязах на другия край на стаята, хвърляйки към Кристиан убийствени погледи, докато той разговаряше с Джил. Трябваше да спомена, че Кристиан и Лиса преди излизаха заедно. И мисля, че отношенията им бяха повече от обикновени срещи. Бяха силно влюбени и честно казано, мисля, че още се обичаха. За нещастие, скорошните събития беха повлияли пагубно на връзката им и Кристиан беше сложил край. Обичаше я, но беше изгубил доверие в нея. Лиса беше загубила контрол под влиянието на друго момиче, което също си служеше с Духа — Ейвъри Лазар. За щастие успяхме да спрем Ейвъри и както наскоро разбрах, я бяха затворили в заведение за душевно болни. Сега Кристиан знаеше прчините за ужасното поведение на Лиса, ала щетите бяха нанесени. Лиса беше изпаднала в депресия, но сега мъката й се превръщаше в гняв. Твърдеше, че не иска да има нищо общо с него, но връзката ни я издаваше. Винаги ревнуваше от момичетата, които разговаряха с него, и особено от Джил, която напоследък прекарваше много време с него. Знаех със сигурност, че между тях няма никакви романтични взаимоотношения. Джил го боготвореше, както би боготворяла някой мъдър учител, и нищо повече. Ако изобщо си падаше по някой, то това е Ейдриън, който винаги се отнасяше с нея като с по-малка сестра. Един вид всички го правехме. Кристиан проследи погледа ми и изражението му се вцепени. Разбрала, че е привлякла вниманието му, Лиса веднага се обърна и започна да говори с първия тип, мернал се пред погледа й — добре изглеждащ дампир от моя клас. Приложи пълния си чар и започна да флиртува — нещо, което мороите, служешщи си с Духа, правеха изключително лесно — и съвсем скоро двамата си бъбреха и се смееха по начин, сходен с този на Таша и Ейб. Партито ми се беше превърнало в организиране на „скоростни срещи”. Кристиан се извръна към мен.
— Изглежда има с какво да се занимава.
Завъртях очи. Лиса не беше единствената, която ревнуваше. Точно както тя побесняваше, когато той се мотаеше с други момичета, така и Кристиан ставаше докачлив, когато я гледаше да говори с някое момче. Вбесяваха ме. Вместо да си признаят, че още имат чувства и да си изяснят нещата, двамата идиоти продължаваха да се държат все по-враждебно и по-враждебно един към друг.
— Няма ли най — после да спреш и да се опиташ да поговориш с нея като разумен човек някой ден, а? — изръмжах.
— Сигурно, — отвърна той с горчивина в гласа. — В деня, в който тя започне да се държи като разумен човек.
— Боже Господи. Ще си оскубя косите заради вас.
— Ще си е чиста загуба на хубавата ти косица, — отговори Кристиан. — Освен това, тя съвсем ясно показа какво е отношението й.
Тъкмо щях да възразя и да му кажа колко е глупав, но той нямаше намерение да стои и да изтърпи лекцията ми, която му бях изнасяла вече десетки пъти.
— Хайде, Джил, — подхвана той. — Роуз трябва да обърне внимание на всички гости.
Бързо отстъпи и ми хрумна да подкача чувствата му, когато чух нов глас да
говори.
— Кога смяташ да оправиш това? — Таша стоеше до мен, клатейки глава на отстъплението на Кристиан. — Тези двамата трябва отново да се съберат.
— Зная. И ти също. Но те очевидно не могат да си го набият в главите.
— Ами по-добре се постарай, — каза тя. — Ако Кристиан замине в колеж на другия край на страната, ще е твърде късно. — В гласа й се усети суха и изострена нотка, когато спомена заминаването на Кристиан в колеж.
Лиса щеше да отиде в Лехай, университет близо до двореца, благодарение на помощта на Татяна. Лиса имаше възможност да учи в по-големия университет, както обикновено правеха мороите, в замяна на посещения в двореца и носене на отличителните белези на кралската фамилия.
— Зная, — отвърнах рязко. — Но защо аз съм единствената, която трябва да оправи нещата?
Таша се изсмя.
— Защото само ти притежаваш достатъчно сила, за да ги накараш да прогледнат.
Подминах безочливия коментар на Таша, най-вече защото щом разговаряше с
мен, означаваше, че не си бъбри с Ейб. Оглеждайки стаята, внезапно се сковах. Ейб говореше с майка ми. Успях да чуя откъси от разговора им през силния шум.
— Джанин, — каза той победоносно, — изобщо не си остаряла. Може да минеш за сестра на Роуз. Помниш ли онази нощ в Кападокия?
Майка ми се изкиска. Преди не я бях чувала да се кикоти така. И реших, че никога не искам да я чувам пак да се кикоти.
— Разбира се. Помня още колко нетърпелив беше да ми помогнеш, когато ципа на роклята ми се развали.
— О, Господи, — казах си. — Той няма спрачки.
Таша ме изгледа озадачено, но после проследи погледа ми и разбра за какво
говоря.
— Ейб ли? Много е чаровен.
Изстенах.
— Извини ме.
Запътих се към родителите си. Приех, че някога бяха имали романтична връзка — довела до появата ми, — но не означаваше, че искам да гледам как я съживяват. Когато наближих, те си припомняха някаква разходка на плажа. Потупах ръката на Ейб. Той беше застанал много близо до нея.
