— Хей, може ли да поговоря с теб?
Погледна ме изненадано и само вдигна рамене.
— Определено. — Усмихна се многозначително на майка ми. — По-късно ще продължим разговора си.
— Никоя жена наоколо не е в безопасност, — заявих, когато го отведох настрани.
— За какво говориш?
Спряхме пред купата с пунш.
— Флиртуваш с всяка жена в стаята!
Упреците ми не го впечатлиха.
— Ами тук има толкова прекрасни жени… За това ли искаше да говорим?
— Не! Искам да обсъдим заплахите, които си отправил към приятеля ми. Нямаш
право.
Тъмните му вежди се повдигнаха.
— Какво? Какво? Нищо не съм казал. Просто се държах като баща, загрижен за дъщеря си.
— Повечето бащи не заплашват да разчленят гаджетата на дъщерите си.
— Не е вярно. И между другото, не казах точно това. Беше много по-зле.
Въздъхнах. Изглежда се наслаждаваше на раздразнението ми.
— Мисли си за думите ми като за подарък за завършването. Гордея се с теб. Всички знаеха, че ще си добра, но никой не предполагаше, че ще си чак толкова добра. — Намигна ми. — Определено не очакваха да потрошиш собствеността им.
— Каква собственост?
— Моста.
Намръщих се.
— Стори ми се най-ефикасно. Господи, предизвикателството беше сериозно. Какво направиха другите завършващи? Не им се наложи да се бият по средата на това чудо, нали?
Ейб поклати глава, любувайки се на всяка минута превъзходство в познанията.
— Никой друг не беше поставен в тази ситуация.
— Разбира се, че са били. Всички се явявахме пред едни и същи изпитания.
— Не и ти. Докато организирали изпитите, пазителите решили, че ти е нужно нещо. допълнително. Нещо специално. В края на краищата си била навън и си водила битки в истинския свят.
— Какво? — повишеният ми глас привлече вниманието на тълпата. Намалих децибелите и си спомних какво беше казала по-рано Мередит. — Не е честно!
Не ми се стори притеснен.
— Ти превъзхождаш останалите. Нямаше да е честно да ти поставят лесни задачи.
Бях се изправяла пред много нелепи ситуации в живота си, но това беше върхът.
— И затова ме накараха да правя онези откачени каскади на моста? И щом се изненадаха, че прерязах въжетата, какво по дяволите очакваха да направя? Как иначе щях да оцелея в ситуацията?
— Хм. — Той поглади брадата си разсеяно. — Честно казано, не мисля, че са знаели какво трябва да се направи.
— О, за Бога. Това е невероятно.
— Защо си толкова ядосана? Нали издържа теста.
— Защото ме поставиха в ситуация, от която самите те не знаеха как да се измъкнат. — Хвърлих му подозрителен поглед. — И как въобще знаеш? Това е работа на пазителите.
На лицето му се появи изражение, което изобщо не ми хареса.
— Ами миналата нощ бях с майка ти и…
— Брей, добре. Просто спри, — прекъснах го грубо. — Не искам да чувам какво сте правили с майка ми миналата нощ. Мисля, че ще е по-лошо дори от изпитанието с моста.
Той се засмя.
— И двете са в миналото, така че сега няма за какво да се тревожиш. Наслаждавай се на успеха си.
— Ще се опитам. Само недей да ми правиш повече услуги, свързани с Ейдриън, става ли? Искам да кажа, радвам се, че дойде да ме подкрепиш, но това е повече от достатъчно.
Ейб ме изгледа лукаво, припомняйки ми, че под арогантната външност се криеше хитър и опасен мъж.
— Беше повече от щастлива да ти свърша услугата, която ме помоли, след като се върна от Русия, нали?
Намръщих се. Имаше право — нали бе успял да прати съобщение на затворник в строго охранявания затвор. И въпреки че не получих желания резултат, точките бяха в негова полза.
— Добре, — признах. — Наистина беше удивително. И съм благодарна. Още не знам как го направи. — Внезапно, точно както съня, който си припомних ден по-рано, се сетих каква мисъл ми беше минала през главата точно преди началото на изпитанията. — Изобщо не си ходил там, нали?
Той изсумтя.
— Разбира се, че не съм. Не бих стъпил на онова място. Просто задействах мрежата си.
— И къде се намира онова място? — попитах с надеждата да прозвуча безразлично.
Не успях да го заблудя.
— Защо ти е да знаеш?
— Защото съм любпитна! Обвинените престъпници винаги изчезват безследно. Сега вече съм пазител, а дори не знам нищо за собствената ни затворническа система. Само един затвор ли има? Или са много?
Ейб не отговори веднага. Изучаваше ме внимателно. В неговата работа бе свикнал да поставя всеки под съмнение. И като негова дъщеря, вероятно бях двойно по-подозрителна. Заради гените. Вероятно бе подценил склонността ми към безразсъдство, защото най-накрая проговори.
— Има повече от един затвор. Виктор е в един от най-ужасните. Казва се ТАРАСОВ.
— И къде се намира?
— Сега ли? — Той пресмяташе нещо. — В Аляска, мисля.
— Какво искаш да кажеш с това „сега ли”?
— През няколко години сменя местоположението си. Точно сега е в Аляска. По-късно ще бъде в Аржентина. — Усмихна ми се бегло, вероятно чудейки се колко съм проницателна. — Можеш ли да предположиш защо?
