Мей държи здраво ръката на Нико. Преди срещата с медиите дишането ѝ се учестява до краен предел. Налага ѝ се да седне и да наведе глава между коленете си. Часът е седем сутринта, едва няколко часа след отвличането на Кора. Репортерите са на улицата пред къщата и чакат, подобно на глутница чакали. Мей е човек, който държи на личното си пространство; подобна публичност я ужасява. Никога не е целяла да търси внимание. По природа е срамежлива, недоверчива. Но тя и Нико се нуждаят от интереса на медиите. Лицето на Кора трябва да се появи по всички вестници, телевизионни канали и в интернет. Все някой ще е видял нещо. Някой, някъде, трябва да знае нещо. Не може просто да вземеш нечие бебе от къщата му през нощта и никой да не забележи. Кварталът им е доста оживен. Мей и Нико трябва да преминат през това, дори да знаят, че ще бъдат на мушката на ужасните репортери, след като всичко излезе наяве. Те са родителите, които са изоставили бебето си само вкъщи, едно невръстно момиченце. И сега някой ненормалник я е взел. Двамата са шоуто на седмицата.
Разбраха се какво да напишат в изявлението си пред медиите. Надраскаха го на масичката в хола с помощта на следовател Расбак. В него не се споменаваше фактът, че бебето е било само в къщата по време на отвличането, но Мей няма никакво съмнение, че и това ще се разбере. Как биха могли да запазят в тайна подобно нещо? Кутията на Пандора е отворена. Има чувството, че веднъж навлезли в живота им, медиите никога няма да ги оставят на мира. Край с личното им пространство. Да го запазят, би означавало да върнат духа обратно в бутилката — няма начин. Тя е потресена от мисълта какво им предстои. Всички ще разберат за нея и Нико, лицата им ще бъдат във всички жълти вестници в супермаркета. Но те трябва да продължат напред, колкото и да им е трудно. Трябва да бъдат силни заради Кора. Трябва да направят всичко по силите си, за да си върнат детето.
Двамата излизат през входната врата и пристъпват на верандата; от страната на Мей застава следовател Расбак, а Дженингс застава до Нико. Тя се е вкопчила здраво в съпруга си, като че всеки момент ще падне. Разбрали са се изявлението да прочете Нико — Мей просто няма сили за това. Изглежда така, сякаш един по-силен порив на вятъра би я съборил на земята. Нико пристъпва напред, поглежда към тълпата, все едно се смалява, и свежда очи към листа, който видимо потреперва в ръцете му. Светкавиците на фотоапаратите не спират да проблясват.
Мей вдига очи, зашеметена от всичко това. Улицата е изпълнена с репортери, микробуси, телевизионни камери, технически екипи, оборудване, кабели и хора, които държат микрофони пред силно гримираните си лица. Гледала е подобни сцени по телевизията. Но сега тя е в центъра на всичко. Усещането е нереално, сякаш не се случва на самата нея, а на някой друг. Чувства се странно, извън тялото си, като че докато стои на верандата и гледа напред, наблюдава цялата сцена отгоре и леко отстрани.
Нико вдига ръка, за да покаже, че иска да каже нещо. Тълпата утихва.
— Бих искал да прочета изявление — започва тихо и несигурно.
— По-силно! — провиква се някой от моравата.
— Ще прочета изявление — казва Нико по-силно и ясно.
После започва да чете, а гласът му става по-уверен.
— Рано днес, някъде между дванадесет и тридесет и един и тридесет през нощта, нашето прекрасно момиченце Кора е било отвлечено от леглото си от един или няколко неизвестни извършители. Тя е на шест месеца. Има руса коса и сини очи и тежи около седем килограма. Беше обута с еднократна пелена и облечена със светлорозово боди без картинки. Няма отличителни белези. От леглото липсва и едно бяло одеяло. Обичаме Кора повече от всичко. Искаме да си я върнем обратно. Обръщаме се към онзи, който я е взел, с молбата, с горещата молба да ни я върнете невредима.
Нико вдига поглед от листа. Разплакал се е и трябва да избърше сълзите си, преди да продължи да чете. Мей тихо хлипа до него, неспособна да погледне към морето от лица.
— Не знаем кой е отвлякъл нашето прекрасно, невинно момиченце. Обръщаме се към вас със зов за помощ. Ако знаете или сте видели нещо, молим ви, обадете се в полицията. Можем да ви предложим солидна награда за всяка информация, която би довела до намирането на нашето бебе. Благодарим ви.
Нико се обръща към Мей и двамата се отпускат в прегръдките си, заобиколени от светкавици.
— Колко голяма награда? — провиква се нетактично някой.
Никой не проумява как са допуснали да остане незабелязано. Но малко след пресконференцията един от полицаите открива следовател Расбак в дневната и се приближава към него, като държи с ръкавица едно бледорозово боди. Погледите на всички в стаята — Расбак, Нико, Мей, както и родителите на Мей — моментално се приковават върху дрешката.
Следователят е разтърсен от прилив на адреналин; може би най-сетне са открили някаква следа.
— Къде го намерихте? — пита той рязко.
От устата на Мей се отронва стон.
Погледите на всички се отместват към нея. По лицето ѝ не е останала и следа от руменина.
