Мей осъзнава, че откакто го познава, за пръв път вижда доведения си баща да изпитва страх. Личи му, че го е страх. За Кора ли се страхува? Или за нея самата? Дали смята, че тя е убила внучката му? Мей не смее да погледне към майка си.
Дълго време всички мълчат. Ситуацията е толкова необичайна, че никой не знае какво да каже. Всички слушат как ноктите на кучетата потракват по дървения под, докато обикалят някъде над главите им.
Расбак се обажда:
— Правим всичко по силите си, за да открием вашата внучка.
Мей е напрегната до краен предел, нервите ѝ са опънати до скъсване. Иска да ѝ върнат бебето. Иска да ѝ върнат дъщеричката невредима, непокътната. Не може да понесе мисълта за това, че тя страда, че някой може да ѝ навреди. Ами ако Кора вече е мъртва? Мей се чувства така, сякаш ще припадне, и се свлича обратно на дивана. Майка ѝ мигновено я обгръща грижовно с ръка. Тя вече дори не иска да поглежда към следователя.
Чува се тропотът от кучетата, които се връщат обратно. Мей вдига глава и обръща поглед към тях, докато слизат по стълбите. Водачът им поклаща отрицателно глава. После кучетата се насочват към дневната и Мей, Нико, Ричард и Алис Уелс застиват намясто, сякаш за да не привлекат вниманието им. Мей седи вцепенена на дивана, докато животните душат наоколо, обхождат килимите и изучават стаята. После се приближават, подушват нея и дрехите, с които е облечена, в търсене на улики, че бебето ѝ е мъртво, че тя го е убила. До нея стои полицай, който чака да види какво ще направят кучетата и евентуално да арестува двамата с Нико намясто. „Ами ако започнат да лаят?“, пита се Мей. Тревогата я залива като потоп.
Светът около нея губи равновесие, сякаш всеки момент ще припадне. Мей е наясно, че тя и Нико не са убили собственото си бебе. Но е безпомощна и се страхува — и знае, че кучетата надушват страха.
Като малка имаше един особено труден за нея период, през който беше убедена, че другите хора могат да четат мислите ѝ. Спомня си за него сега, когато поглежда в кучешките очи, които толкова приличат на човешки. Кучетата душат около нея и по дрехите ѝ — усеща тежкия им дъх върху себе си, топъл и вонящ, отблъскващ. Опитва се да не диша. След това я оставят и се отправят към родителите ѝ, а после и към Нико, който стои малко встрани от тях. Мей се срива отново върху дивана, облекчена, когато кучетата не откриват нищо в дневната и се отправят към кухнята. Чува как лапите им сноват по кухненския балатум и след това се втурват надолу по стълбите към мазето. Расбак излиза от стаята и тръгва след тях.
Останалите седят в дневната и чакат всичко това да приключи. Мей не иска да погледне към никого, вперила поглед в часовника над камината. С всяка изминала минута отчаянието я завладява все по-силно. Усеща как детето ѝ си отива все по-далеч и по-далеч.
Мей чува как се отваря задната врата. Представя си как животните обикалят задния двор, гаража, алеята. Не откъсва поглед от часовника над камината, но вижда кучетата в гаража как се ровят из счупените керамични саксии и ръждясалите гребла. Седи скована в очакване да чуе техния лай. Чака и се тревожи. Сеща се за изключения сензор за движение.
Най-сетне Расбак се връща.
— Кучетата не откриха нищо — съобщава той. — Това е добре.
Мей чувства облекчението на майка си, седнала до нея.
— Сега вече може ли да се заемем сериозно с нейното издирване? — пита Ричард Уелс.
Следователят отговаря:
— Заели сме се сериозно с нейното издирване, можете да бъдете сигурен в това.
— Щом вече не сме заподозрени — намесва се Нико леко язвително, — каква е следващата стъпка? Какво можем да направим?
Следователят казва:
— Ще трябва да зададем и на двама ви много въпроси. Възможно е да знаете нещо, без дори да го осъзнавате — нещо, което може да ни бъде от полза.
Мей поглежда неуверено към Нико. Какво биха могли да знаят те?
Расбак добавя:
— Също така можете да се обърнете към медиите. Трябва да ви покажем на всички, да помолите за информация. Задължително е случаят да придобие обществена важност. Може някой да е видял нещо или пък да види нещо по-късно, и освен ако не знае за случая, да не успее да направи връзката.
— Добре — съгласява се Мей.
Готова е да направи всичко, за да си върне дъщерята, въпреки че срещата с медиите я ужасява. Нико също кимва в знак на съгласие, но изглежда притеснен. Мей се сеща за мръсната си коса, за подутото си от плач лице. Нико протяга ръка към нейната и я стисва силно.
— А някаква награда? — предлага доведеният баща на Мей. — Бихме могли да предложим парична награда срещу информацията. Аз ще набавя средствата. Ако някой е видял нещо, но не иска да излезе наяве, може и да се замисли дали да не го направи, при положение че сумата е достатъчно добра.
— Благодаря ти, татко — прошепва Мей.
